На 16 февруари в Централното фоайе на Българската академия на науките беше официално открита изложбата „150 години от гибелта на Васил Левски. Места на памет (1873 – 1933)“. Тя е подготвена съвместно от Института за исторически изследвания и Централната библиотека на Българската академия на науките и е част от събитията, включени в Националната програма за отбелязване на годишнината. Експозицията проследява изграждането на образа на националния герой от първите години след трагичната му гибел до 1933 г. благодарение на творбите на Христо Ботев и Иван Вазов, първите негови биографии, дело на Захари Стоянов и Стоян Заимов, паметниците в София и Карлово, неговия архив, издигнатите наново Къкринско ханче и къща музей в родния му град, учебници по история, художествени изображения, пощенски картички и др. Специално внимание е отделено на първото всенародно честване на Апостола – 25-годишнината от обесването му (1898) – и на създаването на Народния комитет „Васил Левски“ (1923). Гостите имаха възможността да видят също така и първия известен документален филм за Апостола на оператора Христо Константинов „Прослава на Левски“ (1931). Събитието беше открито от председателя на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски. Слово произнесе д-р Силвия Найденова, директор на Централна библиотека, а доц. Алека Стрезова от Института за исторически изследвания представи експозицията и работата по изготвянето й. Изложбата може да бъде разгледана до 28 февруари 2023 г.    

Пейо Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) е роден на 1 януари 1878 г. в Чирпан. До V-ти гимназиален клас учи в Пловдив. От 1897 до 1901 г. работи като телеграфист в различни градове. Влиза в контакт с Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), като в периода 1901-1902 е редактор на нейния орган в. „Дело“. Като участник в македонското националноосвободителното движение (1902–1903) многократно с различни чети преминава границата. По това време става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и пише неговата първа биография „Гоце Делчев“ (1904). По-късно описва този период от живота си в мемоарната си творба „Хайдушки копнения“ (1909). След завръщането си в България става сътрудник и редактор на списание „Мисъл“ (1892-1907) и част от оформилия се около него едноименен литературен кръг заедно с Пенчо Славейков, д-р Кръстьо Кръстев и Петко Ю. Тодоров. По това време работи като библиотекар, а през 1901 г. излиза и първата му стихосбирка „Стихотворения“. През 1907 г. издава втората си стихосибрка „Безсъници“. В периода 1908-1913 е драматург в Народния театър и създава пиесите „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912). През 1910 г. е отпечатана антологичната му книга  „Подир сенките на облаците“. Превежда стихове от М. Метерлинк, Гьоте, Ленау, Луиза Акерман, А. Л. Боровиковский, Вербовчанин, драми от Шекспир („Ромео и Жулиета“, „Укротяване на опърничавата“) и О. Уайлд („Саломе“). Взема участие като доброволец в Македоно-одринското опълчение през Балканската война(1912) г. и е награден с кръст „За храброст“. Същата година е избран за първи кмет на новосвободения град Гоце Делчев. Влюбва се в сестрата на Петко Тодоров Мина, която умира от туберкулоза в Париж през 1910 г. През 1912 г. се венчава за дъщерята на Петко Каравелов Лора. Трагичният край настъпва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие, след който ослепява. Съкрушен от загубата, последвалия съдебен процес и обвиненията в убийството, на 29 октомври 1914 г. той слага край на живота си.