145 години от рождението на проф. Александър Балабанов
Известният български литературен историк, критик, преводач и публицист проф. Александър Балабанов е роден на 18 януари 1879 г. в гр. Щип, който тогава се е намирал в пределите на Османската империя. Първоначално учи в българската гимназия в Солун, а по-късно в София. Заминава за Лайпциг със стипендия от Министерството на народното просвещение, където през 1904 г. завършва класическа филология.
Представяне на книгата на д-р Тодор Тодоров „Елементална скулптура. Теория и практика“
На 14 декември в читалнята на Централна библиотека на БАН се състоя представянето на книгата на д-р Тодор Тодоров „Елементална скулптура. Теория и практика“. Проявата е част от инициативите в програмата на „София хартиен арт фест“, който се организира за поредна година от Фондация „Аматерас“ с подкрепата на Министерството на културата.
140 години от рождението на Сирак Скитник
Сирак Скитник (псевдоним на Панайот Тодоров Христов) е български поет-символист, художник и театрален критик. Роден е на 22 ноември 1883 г. в Сливен. През 1902 г. завършва Богословското училище в София и започва да работи като учител. Печата свои стихове в сп. „Художник“, като през 1906 г. става и негов съредактор заедно с Александър Балабанов и Симеон Радев. През 1908 г. заминава за Петербург, за да учи живопис в частното училище на Леон Бакст и остава там до 1912 г. По време на престоя си излага свои картини, рисува декори и плакати, пише стихове и изпраща литературно-художествени писма до сп. „Демократически преглед“. След като се завръща в България, взема участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, където бива ранен и награден с орден за храброст. В периода 1913-1917 г. преподава рисуване в Асеновград. По същото време представя свои картини, илюстрира книги, включва се в различни художествени дружества и превежда художествена литература от френски език. От 1923 до 1924 г. е драматург и артистичен секретар на Народния театър. Библиотекар в Министерството на просвещението (1924-1925), председател на дружество „Родно изкуство“ (1927) и пръв председател на Съюза на дружествата на художниците (дн. Съюз на българските художници) (1931). През 1935 г. е назначен за главен уредник на Радио София и началник на радиоразпръскването в България, като остава на този пост до смъртта си на 5 март 1943 г.