Представяне на изложбата „300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славянобългарска“ в Българската екзархия в ИстанбулПредставяне на изложбата „300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славянобългарска“ в Българската екзархия в Истанбул
Представяне на изложбата „300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славянобългарска“ в Българската екзархия в Истанбул
На 10 септември 2023 г. Централна библиотека на БАН представи изложбата „300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славянобългарска“ в Дома на Българската екзархия в истанбулския квартал „Шишли“. Пазил през годините вярата и народностния дух, днес той е средище на българската общност в многомилионния град на Босфора, предпочитано място за срещи на нашите сънародници на църковни и светски празници. Един такъв празник за тях беше и нашата изложба, открита в красивия салон на Екзархията, който се намира до кабинета на екзарх Йосиф, запазен в автентичния си вид. Изложбата беше поканена да гостува в гр. Истанбул от българския посланик в Република Турция Негово превъзходителство г-н Ангел Чолаков. С неговото изключително съдействие и с помощта на г-жа Даниела Николова – първи секретар в посолството, тя беше експонирана в Дома на Българската екзархия и с подкрепата на Генералното ни консулство в гр. Истанбул в лицето на г-н Васил Вълчев и с активното сътрудничеството на г-жа Радостина Кафеджийска – съветник в консулството. Директорът на Централната библиотека д-р Силвия Найденова откри изложбата след лекция на проф. Кирил Топалов. Сред цариградските българи, дошли да я видят, бяха домакините г-н Димитри Йотеф – Председател на Фондацията на православните църкви на Българската екзархия в гр. Истанбул, г-н Васил Лязе – бивш дългогодишен председател на Фондацията, а също и г-н Фахри Ватансевер – заместник-председател на Федерацията на изселническите дружества в гр. Истанбул, архитект Фикрие Булунмаз – реставратор на желязната църква „Св. Стефан“, г-жа Павлина Копано – Директор на българското неделно училище, журналистите г-жа Нахиде Дениз и г-н Георги Тошев и др.
Възпоменателна вечер, посветена на 100-годишнината от рождението на видния славист и българист проф. Рикардо Пикио
На 31 август 2023 г. в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките се проведе възпоменателна вечер, посветена на 100-годишнината от рождението на видния славист и българист проф. Рикардо Пикио. Инициативата е част от серията събития под патронажа на г-жа Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България, организирани в рамките на националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. Вечерта беше открита от доц. д-р Елка Трайкова, научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“. Поздравление поднесе г-жа Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България. Нейно превъзходителство г-жа Джузепина Дзара, посланик на Република Италия в Република България, приветства на чудесен български език присъстващите, сред които бяха участниците в Деветия международен колоквиум по старобългаристика, учени от Българската академия на науките, Софийския, Пловдивския и Шуменския университет, Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, Директорите на Италианския културен институт и на Българския дипломатически институт и много други. Приветствие отправи проф. Евдокия Пашева, заместник-председател на БАН. Проф. Красимир Станчев изнесе доклад за живота и делото на проф. Рикардо Пикио, по време на който бяха прожектирани и откъси от интервюта с учения, предоставени от директора на Центъра за славяно-византийски проучвания проф. Вася Велинова, за което благодарим. Свои спомени за работата си с проф. Пикио споделиха проф. Александър Наумов (Полша) и проф. Анна-Мария Тотоманова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Негово преосвещенство монсеньор Франческо Браски, директор на отделението по славистика към Академия Амброзиана, Милано, и заместник-директор на едноименната библиотека, прочете приветствието на проф. Джорджо Дзифер (Италия). В края на вечерта д-р Силвия Найденова, директор на Централна библиотека на БАН, представи изложбата „100 години от рождението на проф. Рикардо Пикио“, подготвена от екип на Централна библиотека на БАН (доц. Никола Казански, Емилия Волева и Веска Топалова) и Кирило-медодиевския научен център при БАН (дизайн: Тотка Григорова и обработка на изображенията и предпечат Анита Борисова ) под научното ръководство на проф. Красимир Станчев. Редактор на италианските текстове е Марко Скарпа (Месински университет). Изложбата беше реализирана благодарение на достъпа до архива на проф. Пикио, любезно предоставен от наследниците на проф. Станчев. На 16 постерни табла са представени живота и творчеството на учения, експонирани непубликувани досега материали и оригинали, сред които паспорта, с който Р. Пикио идва в България през есента на 1942 г., дипломната му работа върху Пенчо Славейков (1946), грамотата за Международната награда „Братя Кирил и Методий“ (1983), ордени, медали, фрагменти от кореспонденцията му с изтъкнати учени като Р. Якобсон, Ю. М. Лотман, П. Динеков и др. Изложбата може да бъде разгледана до 21 септември 2023 г. включително.
170 години от рождението на Стоян Заимов
Видният български възрожденски книжовник и обществен и политически деец Стоян Заимов е роден на 12 август 1953 г. в с. Рупките, Чирпанско. Първоначално учи в Чирпан и класното училище в Стара Загора (1867-1869). После завършва педагогически курс в Пловдив и е назначен за учител в българското мъжко училище в Хасково (1871-1873). Стоян Заимов е един от основателите на Хасковския частен революционен комитет. През 1873 г. е осъден и заточен в Диарбекир. Следващата година успява да избяга в Румъния, където се сближава с местната българска емиграция и се включва в революционната й дейност. Включва се в основаването на Гюргевския революционен комитет, който има за цел да подготви Априлското въстание от 1876 г. Избран е за главен апостол на Врачанския революционен окръг и затова в началото на годината се прехвърля в България. След потушаването на въстанието първо е осъден на смърт, а по-късно на доживотно заточение. След подписването на Санстефанския мирен договор е амнистиран и се връща обратно в родината. През 1882 г. завършва Педагогическия институт в Москва и впоследствие работи като учител в Шумен, Варна, Кюстендил и София. През 1892 г. става председател на комитета, който трябва да събере средствата, необходими за изграждането на паметник на цар Александър II, както и на дом за българските ветерани, поборници и опълченци. От 1895 до 1898 г. е член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Той е сред основателите и първите редактори на сп. „Училищен преглед“ (1896-1949). Директор на Народната библиотека в София (1903-1908). От 1908 г. е директор на Управлението на Военно-историческите къщи-музеи и паметници в Плевен. Баща е на генерал-полковник Владимир Заимов. Умира в Плевен на 9 септември 1932 г.