125 години от рождението на Христо Смирненски
Христо Смирненски (псевдоним на Христо Димитров Измирлиев) е един от най-известните български поети. Сред основните теми, засегнати в творчеството му, са социалната несправедливост и копнежът за човешко щастие, като някои от произведенията му продължават да звучат актуално и днес. Роден е на 17 септември 1898 г. в Кукуш, по това време в границите на Османската империя. След като завършва начално образование, през 1908 г. е изпратен за две години да живее и учи в София при чичо си дядо си свещеника Анастас Кръстев и вуйчо си поета Владимир Попанастасов. Когато родният му град е опожарен през Междусъюзническата война, като мнозина други бежанци цялото семейство Измирлиеви се премества в София, където Христо се записва в Държавното средно техническо училище. По това време започва да публикува в различни хумористични издания (в. „К’во да е“, „Българан“, Родна лира“, „Барабан“, „Художествена седмица“, „Червен смях“, „Работнически вестник“, „Народна армия“ и др.). През 1917 г. постъпва като юнкер във Военното училище. На следващата година е отпечатана и първата му стихосбирка „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“, която подписва с друг от своите известни псевдоними Ведбал. През 1918 г. Смирненски е сред изпратените юнкери, на които е възложено да потушат избухналото войнишко въстание, като последвалите събития го мотивират да напусне предсрочно Военното училище. За да се издържа, работи като писар, ревизор, репортер, измервач и контрольор, касиер и надничар. Все по-дейно започва да се ангажира в работническите борби, като през пролетта на 1920 г. е приет за член на комунистическия младежки съюз, а на следващата – на комунистическата партия. Освен на поезия, Смирненски е автор на социални прозаически текстове („Босоногите деца“, „Очи“) и хумористично-сатирични фейлетони („Политическа зима“, „Карнавална приказка“). През 1922 г. излиза от печат неговата втора и последна стихосбирка „Да бъде ден!“. Същата година съвместно с брат си Тома започва да издава сп. „Маскарад“. През м. април 1923 г. обаче заболява тежко от туберколоза. Въпреки това не спира да пише, като малко преди смъртта му е отпечатано едно от най-известните му и силни произведения – сатирата му „Приказка за стълбата“. Междувременно здравословното му състояние бързо се влошава и на 18 юни 1923 г. Смирненски издъхва в София няколко месеца преди да навърши 25 години.
195 години от рождението на Йоаким Груев Пройчев
Йоаким Груев Пройчев е български просветен деец, книжовник и преводач. Роден е на 9 септември 1828 г. в Копривщица. Първоначално учи в родния си град, а през 1844 г. постъпва в гръцкото училище в Пловдив. След това самият той дълги години работи като учител. Взима участие в църковно-националната борба. Помощник на пловдивския окръжен управител (1868-1870), председател на местния градски съвет (1870-1871) и османски комисар в Хасково (1875). След създаването на българската екзархия става член на Пловдивския екзархийски съвет. По време на Априлското въстание по грешка е арестуван за кратко. След Освобождението е председател на съдебния съвет в Източна Румелия, директор на просветата (1879-1884), член-съветник на Върховния административен съд и гимназиален директор, а след Съединението през 1885 г. е назначен за помощник-комисар в Южна България. От 1881 г. е дописен, а от 1884 г. редовен член на Българската академия на науките. Издава редица учебници (по граматика, история, география, аритметика), пише и превежда стихове. Списва „Летоструй или домашен календар“(1870-1874) и поредицата „Книжици за народа“. През 1858 г. първи предлага да се празнува Денят на Кирил и Методий на 24 май като просветен празник на българските ученици. Йоаким Груев умира в Пловдив на 1 август 1912 г.
Участие на Централна библиотека в инициативата „Европейски дни на наследството”
На 17 септември в рамките на „Европейски дни на наследството” посетителите на Българската академия на науките имаха възможността да разгледат изложбата „100 години от рождението на проф. Рикардо Пикио”. Събитието премина при изключително голям интерес, като в рамките на отворените врати десетки български и чуждестранни гости дойдоха да видят експозицията и да се запознаят по-подробно с живота и делото на видния италиански българист и славист.