Димитър Подвързачов е български поет, преводач, сатирик и художник. Роден е на 6 октомври 1881 г. в Стара Загора. Не успява да завърши образованието си поради липса на финансови средства. Работи като чиновник в Окръжната училищна инспекция в Стара Загора и Шумен и като секретар на Трета мъжка гимназия в София. Редактор на хумористичното сп. „Оса“ (1909-1910), литературно-художественото сп. „Смях“ (1911-1912, съвместно с Александър Божинов) и на литературното сп. „Звено“ (1914). Взема участие в Балканската война (1912-1913), а през Първата световна е сред литературните редактори на сп. „Отечество“ и в. „Военни известия“. По-късно е редактор в издателството на Ал. Паскалев (1918-1920) и драматург в Народния театър (м. октомври-декември 1920). Журналист и редактор във в. „Зора“, „Епоха“, „Час“, „Демократически сговор“, „Македония“. Заедно с Елин Пелин и Йордан Сливополски редактира детския в. „Пътека“ (1934-1936). В периода 1936-1937 г. е редактор на в. „Днес“. Член на Съюза на българските писатели. Започва да печата свои стихове още през 1898 г. във в. „Смях и сълзи“, като се подписва с псевдонима Забравен талант. Пише фейлетони, басни и афоризми. Сътрудничи на редица списания като „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Из нов път“, „Съвременник“, „Листопад“ и др. През 1932 г. под псевдонима „Хамлет принц Датски“ издава книгата „Как дяволът чете Евангелието“. Автор на произведения за деца, по-известните от които са „Приключенията на Крачун и Малчо в София“ (кн. 1 – 2, 1933 – 1934), поемата „Война в джунглите“ (1934). Съвместно с Димчо Дебелянов съставя и редактира „Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам. С портретите на авторите“ (1910). Прави редица преводи, предимно на руските класици, между които в стихове: „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов, „Маскарад“ на Михаил Лермонтов, , а от прозата – „Братя Карамазови“ на Достоевски и „Мъртви души“ на Гогол. Умира в София на 13 ноември 1937 г.  

Ран Босилек (литературен псевдоним на Генчо Станчев Негенцов) е български писател, поет и преводач. Роден е на 26 септември 1886 г. в Габрово. След като завършва Априловската гимназия в родния си град, няколко години служи като учител. Следва славянска филология в Софийския университет (1908-1910), а през 1916 г. защитава докторат по право в Брюксел, Белгия. За известно време работи като адвокат, но впоследствие решава да се посвети на литературата за деца. Първото си произведение, стихотворението „На косичка“, отпечатва още  през 1906 г. в сп. „Светулка“. През годините публикува още в сп. „Детска радост“, в. „Врабче“, „Православно християнче“ и др. Част от редакцията на сп. „Светулка“, в. „Врабче“, както и на издателство „Хемус“. Пръв председател на Дружеството на детските писатели (1928) и член на Съюза на българските писатели. Той е сред създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 г. неговата книга с преразказани приказки „Неродена мома“, илюстрована от художника Георги Атанасов, става носител на престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел. След другите му по-известни произведения са „Патиланци“, „Патиланско царство“ и редица сборници с приказки и стихове за деца. Умира на 8 октомври 1958 г. в София.  

Немският писател, композитор, музикален критик и художник Ернст Теодор Амадеус Хофман, по-известен просто с инициалите си Е. Т. А. Хофман, е роден през 1776 г. в Кьонигсберг, по това време в рамките на Кралство Прусия. През 1800 г. се дипломира като юрист и започва работа като държавен чиновник, което му осигурява необходимата финансова стабилност, за да се има възможност да се занимава с изкуство през свободното си време.  Създава извънредно богато и разнообразно творчество. Изявява се най-ярко в литературата, като пише основно разкази, приказки и кратки новели. Сред по-известните му произведения са „Принцеса Брамбила“, „Избор на невеста“, „Майстор Мартин бъчваря и неговите калфи“, „Златната делва“ и др. За връх в литературното му творчество се смята романът „Житейските възгледи на котарака Мур“. В творбите му фантастичното се преплита с реалистичното всекидневие, където авторът ни запознава със света на гротескното, хаотичното, демоничното, породило и стремежа му към ред и справедливост. Признат за майстор на немския език, Е. Т. А. Хофман осъществява връзката между късния романтизъм и ранния реализъм, като оказва силно влияние върху световната литература и музика с техните представители в лицето на Балзак, Бодлер, По, Байрон, Дикенс, Уайлд, Хофманстал, Вагнер и др. През годините взема уроци по музика и работи в различни музикални театри в Бамберг, Берлин, Дрезден и Лайпциг. Публикува музикални статии, както и свои собствени произведения, които обаче не постигат значителен успех. Автор е и на живописни и графични творби, като междувременно се изявява също като театрален декоратор. Умира през 1822 г. в Берлин.