Ирландският драматург, романист и поет Самюъл Бекет е роден на 13 април 1906 г. в Дъблин. Първоначално учи в католическо училище в родния си град, а после изучава английска и съвременна европейска литература, френски и италиански език в Тринити Колидж. За кратко е за кратко време лектор в École normale supérieure в Париж, където се запознава с Джеймс Джойс.
През 1929 г. публикува първото си произведение – есето „Данте… Бруно… Вико… Джойс“ в сборник с критически статии за Джойс. Първият му роман „Мърфи“ излиза през 1938 г. Автор е още на романа „Молой“ (1951) и на сборниците „Разкази и текстове за нищо“ (1967) и „Обезселителят и други разкази“. Въпреки че родният му език е английски, повечето от следващите му творби са написани на френски, като и самият писател прекарва голяма част от живота си именно във Франция.
Широко международно признание получава с пиесата си „В очакване на Годо“ (1952). Сред другите му известни пиеси са „Катастрофа“ (1982), „Краят на играта“ (1957), „О, щастливи дни“ (1960), „Последната лента на Крап“ (1958). Носител на Нобелова награда за литература (1969).
Самюъл Бекет умира на 22 декември 1989 г. в Париж.
