Големият български писател и драматург Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в с. Жеравна, Сливенско. Учи основно образование в Котел (1895), а след като се дипломира гимназия в София през 1900 г. е назначен за учител в с. Долен извор. Завършва Школата за запасни офицери в Княжево (1902-1904), като по същото време публикува и първото си стихотворение „Под тежкия кръст“ във в. „Съзнание“. През следващите години отпечатва и още други свои стихотворения в различни периодични издания. През 1910 г. излиза и първата му белетристична творба разказа „Овчарова жалба“.
Записва се в Юридическия факултет на Софийския университет, но впоследствие е принуден да прекрати следването си заради кончината на баща си. Завръща се като учител в други добруджански села докато е мобилизиран през 1912 г. Взема участие в Балканската и Междусъюзническата като командир на рота, като е тежко ранен в битката при Дойран през 1913 г., след което е повишен в чин поручик. Оттогава започва да печата творбите си с военна тематика, които впоследствие излизат в два тома „Разкази“ (1917-1918).
След края на войните се премества да живее в София и работи като редактор на сп. „Народна армия“, където публикува своя очерк за Балканската война „Утрото на паметния ден“, след който продължава да пише единствено в проза. През 1915 г. отново е мобилизиран и изпратен в Ксанти, Гърция. На следващата година е командирован в редакцията на сп. „Военни известия“. През 1918 г. е повишен в капитан.
Когато след войните Добруджа е предадена на Румъния, Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където по-късно работи като учител до 1920 г. Назначен е за редовен сътрудник по печата в българската легация в Букурещ, но след като на няколко пъти бива понижаван в длъжност сам подава оставка през 1927 г. и се завръща в София.
Последните десет години от живота му са изключително плодотворни. Тогава излизат сборниците с разкази „Последна радост“ (1926), „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“ (1935) и „Ако можеха да говорят“ (1936), романът „Чифликът край границата“ (1934), драмите „Албена“ (1930), „Боряна“ (1932) и „Обикновен човек“ (1936), както и комедията „Милионерът“ (1930). Произведенията му са преведени на над 37 езика, сред които арабски, виетнамски, китайски, персийски, финландски, хинди, шведски, японски и др.
Усилният труд и материалните затруднения обаче се отразяват лошо на здравето му. През есента на 1937 г. отива на лечение в Хисаря, но състоянието му се влошава и го откарват в Пловдив, където бива опериран по спешност. Умира на 15 октомври 1937 г.
