Пеньо Пенев, известен като „Поетът с ватенката“, е роден на 7 май 1930 г. в с. Добромирка, община Севлиево. Учи, но не завършва мъжката гимназия в града. Впоследствие взема участие в бригадирското движение. От 1949 г. се установява в Димитровград, където работи като разносвач на вестници, строител и журналист. Междувременно сътрудничи на в. „Димитровградска правда“, „Литературен фронт“, „Стършел“ и др. През 1957 г. заминава със семейството си за София, но тъй като не успява да се сдобие с необходимото софийско жителство и да си намира постоянна работа, не могат да се установят. Тогава от Писателския съюз го изпращат в държавно земеделско стопанство в Тутраканско, където да се заеме със списването, редактирането и издаването на в. „Добруджанска дума“. Две години по-късно се връща обратно в Димитровград, където се самоубива на 27 април 1959 г.
За първи път публикува свое стихотворение във в. „Росица“ още през 1943 г. Негов кумир е Владимир Маяковски. Автор е на едни от най-романтичните и възторжени стихове за „новия живот“, близки по звучене до тези на Никола Вапцаров. Приживе издава една-единствена стихосбирка „Добро утро, хора!“ (1956 г). След смъртта му излизат „Ние от двадесетия век. Димитровград. Стихотворения“ (1959) и „Стихотворения“ (1961). Удостоен посмъртно с Димитровска награда за литература през 1962 г. През 1970 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград. По същото време от общината е учредена и Национална литературна награда на негово име, която се присъжда веднъж на две години в рамките на дните на поезията „Пеньо Пенев“, които се провеждат около неговия рожден ден.
