Жан-Жак Русо е известен френски философ, педагог, писател и композитор. Роден е на 28 юни 1712 г. в протестанско семейство на потомствени часовникари в Женева, която по това време е град-държава. Майка му умира скоро след раждането му, като грижите за него последователно поемат баща му и чичо му.

Когато е на 16 години, заминава за Франция, където приема католицизма. По това време работи като секретар, слуга и възпитател, изучава музика и прави опити да композира. След запознанството си с френския философ Дени Дидро започва да проявява интерес към философията и писането. От 1742 до 1756 г. живее в Париж и участва със статии в написването на многотомната  „Енциклопедия или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“ (1751-1780).

Междувременно продължава да се интересува от музика, като пише либретото на операта „Севилският гадател“, която е представена през 1752 г. пред крал Луи XV. Изпълнението постига голям успех, но впоследствие Русо отказва да се яви на предвидената аудиенция с владетеля, което му носи прозвището „човекът, отказал кралска пенсия“. През годините отказва доста грубо и рязко още и други изгодни предложения, което обижда хората и му създава проблеми.

При 1754 г. Русо се завръща към калвинизма и така си връща женевско гражданство, но не се премества обратно в родния си град заради конфликта си с живеещия наблизо Волтер. Връща се в Париж, където започва работа над втория си мащабен труд „Разсъждение върху произхода на неравенството“(1755). През следващите години се появяват и другите му бележити съчинения: „Жули или новата Елоиза“ (1761), „За обществения договор“ (1762), „Емил или за възпитанието“(1762), които пораждат силен обществен отзвук. По това време пише в своя защита и автобиобиграфичните си книги „Изповеди“(1765-1769), които са публикувани посмъртно през 1782 г.

От 1766 г. прекарва пет години в Англия по покана на шотландския философ Дейвид Хюм. След като двамата се скарват, Русо се завръща във Франция под фалшиво име. По-късно получава разрешение да остане в Париж, където живее до смъртта си.

Умира от инсулт в Ерменонвил, близо до Париж, на 2 юли 1778 г. През 1794 г. останките му са преместени в Пантеона.