Имануел Кант е немски учен и философ, който поставя началото на немския класически идеализъм. Роден е на 22 април 1724 г. в скромно занаятчийско семейство в Кьонигсберг, Прусия (дн. Калининград, Русия). Израства в силно набожна среда и впоследствие учи в училище, където религиозното образование е по-силно застъпено за сметка на естествените науки. Прекарва целия си съзнателен живот в родния град.
През 1740 г. постъпва в Кьонигсбергския университет, където учи философия, физика и математика. През 1755 г. защитава дисертация, за която получава научна степен и започва да води лекции в университета. От 1766 до 1772 г. е помощник-библиотекар на Кралската дворцова библиотека. През 1770 г. става щатен професор по логика и метафизика.
През 1781 г. издава главната си творба – „Критика на чистия разум“ (Kritik der reinen Vernunft). Сред другите му известни произведения са „Основоположения на метафизиката на нравите“ (1785), „Критика на практическия разум“ (1788), „Критика на способността за съждение“ (1790), „Религията само в границите на разума“ (1793), „Към вечния мир. Философски скици“ (1793), „Метафизика на нравите“ (1797) и др.
Кант умира на 12 февруари 1804 г.
