Виктор Юго е един от най-известните френски писатели и общественици.
Роден е на 26 февруари 1802 г. в Безансон като най-малкия син в семейството на военен. През 1813 г. се установява с майка си и братята си в Париж, където постъпва да учи в пансион. Отново по това време започва да пише и първите си стихове и участва в различни поетични конкурси. Окуражен от първите си успехи, той решева да се посвети на литературата. През 1821 г. излиза първата му стихосбирка, през 1823 г. и първият му роман. През следващите години Виктор Юго продължава да пише поезия и множество пиеси, които утвърждават името му във френската литература по това време. През 1841 г., след няколко неуспешни опита, официално е приет за член на Френската академия на науките.
През 1844 г. Юго става приближен на краля, а на следващата година е обявен и за пер на Франция. В началото на Революцията от 1848 г. е назначен за кмет на 8-и район на Париж, а по-късно става и депутат в парламента на Втората република от групата на консерваторите. Поддържа кандидатурата на Луи-Наполеон Бонапарт, който става президент през декември 1848 г. Когато обаче той подкрепя връщането на папата в Рим, скъсва отношенията си с него и по този начин влиза в конфликт със своите доскорошни политически съмишленици, които вече счита за реакционери.След последвалия държавен преврат от 1851 г. за кратко е арестуван, а после напуска Франция като живее в изгнание последователно в Брюксел и островите Джърси и Гърнси. Виктор Юго се връща във Франция едва през 1871 г. след свалянето на император Наполеон III.
Виктор Юго оставя изключително богато литературно творчество – множество стихове („Есенни листа“, „Съзерцание“, „Гибелните години“ и др.), романи („Кромуел“, „Парижката Света Богородица“, „Клетниците“, „Морски труженици“ и др.), пиеси („Ернани“, „Кралят се забавлява“и др.) и публицистични творби.
През 1878 г. получава удар, който отслабва здравето му, и умира на 22 май 1885 г. в Париж.
