Роден е на 3 декември 1820 г. в Сливен. Началното си образование получава в местните гръцки училища, а след това завършва с отличие Куручешменското училище. Там заради старанието в учението и добрите си познания по класическа литература получава и прозвището, с което по-късно става известен – Евкарпидис, в превод от гръцки Доброплодни.
Работи като учител в Котел (1842-1847) и Шумен (1847-1852), където сред неговите ученици личат имената на Васил Друмев, Илия Блъсков, В. Д. Стоянов и Добри Войников. Междувременно подготвя учебни книги, предприема обиколки из Централна и Източна България, пътува до Виена, Бърно, Прага и Карлсбад. След като за една година е учител по гръцки в гимназията в Сремски Карловци, Сърбия, се връща отново в Шумен (1856-1859). В основаното от него местно читалище представя първата драматургична творба в страната побългарената комедия „Михал Мишкоед“, с която поставя началото на българския театър. В периода от 1862 до 1865 г. е учител във Варна, където открива първото класно училище и въвежда взаимоучителния метод. Бил е учител още в Тулча, Силистра, Кюстенджа, като на всички места развива и активна обществена дейност. През 1870 г. е делегат на Силистренската епархия на народния църковен събор в Цариград.
След Освобождението е председател и после член на Варненския окръжен управителен съвет и инспектор в Разградския учебен окръг (1881-1885). През 1881 г. е избран първо за дописен, а три години по-късно и за почетен член на БАН. Премества се отново във Варна, където издава в. „Нова българска пчела“ (1887-1888). През 1887 г. се преселва в София. През 1889 г. е награден от цар Фердинанд със сребърен медал за заслуги. Автор на „Кратка автобиография“ (1893), която е ценен извор за Българското възраждане.
Умира на 19 април 1894 г.
