Васил Стоянов е български книжовник, учител, общественик и публицист. Той е сред инициаторите за създаването на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 24 юни 1839 г. в Жеравна. От 1849 до 1858 г. учи в Преславо-шуменската гимназия при Сава Доброплодни. През последните две години от обучението си там е помощник-учител със своя съученик Васил Друмев.
През 1856 г. взема участие в основаването на местното читалище „Св. Архангел Михаил“, където е представена пиесата „Михаил Мишкоед“ от неговия учител Сава Доброплодни. Включва се в организирането на първата музейна експозиция в България с археологически материали от Преслав. Две години по-късно заминава да учи в гимназията в Прага, но през 1862 г. прекъсва образованието си, за да се включи в Първата българска легия в Белград. След разпускането й се връща обратно в Чехия, където следва последователно славянска филология (1864-1866) и право (1866-1868).
След края на обучението се установява в Браила. Там през 1869 г. участва в основаването на Българското книжовно дружество и става негов първи деловодител (1869-1872). В периода 1873-1879 г. е учител по български език в Болград. След Освобождението на България заема редица отговорни длъжности като областен управител на Варненска област (1880-1882), главен училищен инспектор, главен секретар на Министерството на народната просвета и директор на Народната библиотека (1883-1894). Председател на Привременния управителен комитет (1882–1884) и подпредседател на Българското книжовно дружество (1884–1898).
Умира на 21 ноември 1910 г. в София.
