Тодор Влайков е български писател, учител и общественик. Роден е на 13 февруари 1865 г. в Пирдоп. След като завършва гимназия в София, през 1885 г. заминава да следва славянска филология с държавна стипендия в Московския императорски университет. По време на престоя си там участва в съставителството на трите тома на „Словарь болгарского языка“ на проф. Ал. Л. Дювернуа.

През 1888 г. напуска университета и се връща в България. Назначен е като главен учител първо в родния си град (1888-1891), а после и във Велико Търново (1891-1892). Работи като училищен инспектор в Софийското учебно окръжие (1892-1894) и учител по руски и български език в Софийската мъжка гимназия (1894-1896). По негова инициатива в Пирдопска, Търновска и Софийска околия се откриват вечерни и празнични училища и курсове за стопанска, политическа и книжовна дейност. Основател на първата българска земеделска кооперация в с. Мирково – Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало“ (1890) и на Българското народообразователно дружество (1893). Той се нарежда и сред учредителите на Българския учителски съюз (1895), като впоследствие става и негов председател (1898). Председател на Славянското благотворително дружество (1899). От 1900 г. е действителен член на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките).

През 1905 г. се включва в създаването на Радикалдемократическата партия. Неин официален орган става сп. „Демократически преглед“, на което той е редактор заедно с Антон Страшимиров и Илия Георгов. Остава в ръководството на партията до 1924 г., а през 1931 г. се оттегля от политическа дейност. Междувременно участва в управлението на Демократическия сговор (1924) и е избиран за народен представител (1901, 1919–1920).

Започва да пише още като ученик, като отпечатва свои разкази в сп. „Народен другар“ и „Периодическо списание“. През годините сътрудничи още така на сп. „Труд“, „Учител“, „Денница“, „Мисъл“, „Златорог“, „Демократически преглед“, „Българска мисъл“, вестниците „Мир“, „Вестник на жената“, „Съзнание“. Автор е също така на учебници и учебни помагала и голямо по обем публицистично творчество. Популярен е и с творческия си псевдоним Веселин, а сред най-известните му художествени произведения са повестите „Леля Гена“ (1890) и „Дядовата Славчова унука“ (1889).

Умира в София на 28 април 1943 г.