Алеко Константинов (известен с псевдонима Щастливеца) е роден на 1 януари  1863 г. в Свищов в семейството на видния търговец Иваница Хаджиконстантинов. Учи в Свищовското училище и като частен ученик при Емануил Васкидович и Янко Мустаков, а после в прочутата Априловска гимназия в Габрово. През 1881 г. завършва средното си образование в гр. Николаев, Русия, и записва да учи право в Новорусийския университет в Одеса.

След завръщането си в България работи като съдия и прокурор в Софийския окръжен съд (1885-1886), помощник-прокурор и съдия в Софийския апелативен съд (1886-1892). След като два пъти е уволняван по политически причини, до края на живота си остава адвокат на свободна практика в София. През 1896 г. подготвя хабилитационен труд на тема „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон“ с намерението да стане преподавател по углавно и гражданско право в Софийския университет.

Взема дейно участие в различни организации – училищен настоятел, член на Демократическата партия, Върховния македонски комитет, настоятелството дружество „Славянска беседа“, Музикалното общество, Театралния комитет, Българското народо-образователно дружество, Комисията за насърчаване на местната индустрия, Дружеството за насърчаване на изкуствата и др.

Като голям любител на природата и пътешествията, по негова инициатива на 27 август 1895 г. се организира изкачване на Черни връх, което се приема за първата проява на организираното туристическо движение в България. Посещава някои от най-големите световни изложения в края на XIX в. – Всемирното в Париж (1889) и Земското индустриално в Прага (1891) и Колумбовото в Чикаго (1893).

Убит е на 11 май 1897 г. по погрешка при неуспешен атентат срещу съпартиеца си Михаил Такев край с. Радилово по пътя от Пещера към Пазарджик.

Първите си произведения, стихотворенията „Огледало“ (1880) и „Защо?“ (1881), публикува във вестниците „Целокупна България“ и „Свободна България“. През 1893 г. излиза знаменитият му пътепис „До Чикаго и назад“, в който описва пътуването до Америка и впечатланията си от Световното изложение в Чикаго. Автор е още и на други пътеписи („Невероятно наистина, но факт…“, „Какво? Швейцария ли?“, „В Българска Швейцария“), фейлетони („Страст“, „Честита Нова година“, цикъла „Разни хора, разни идеали“), превежда творби на Пушкин, Лермонтов, Молиер и др. През 1894 г. е отпечатан и разказът „Пази боже, сляпо да прогледа“, а на следващата година за първи път издава и най-известната си творба „Бай Ганьо“.