Руският поет, писател, драматург и преводач е роден на 16 ноември 1880 г. в Санкт Петербург. Учи в Юридическия факултет (1898-1901) и завършва историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1901-1906).
Започва да пише като символист. През 1902 г. издава първия си цикъл стихотворения „Из посвещенията“, публикуван в сп. „Нов път“. В края на 1904 г. излиза и първата му поетична книга “Стихове за Прекрасната Дама”, посветена на съпругата му Любов Менделеева. Тя е последвана от втората му стихосбирка „Нечакана радост“ (1906), книгата „Снежната маска“ (1907), трилогията „Лирически драми“ (1908): „Панаирджия“, „Кралят на площада“ и „Непознатата“, третия му поетичен сборник „Земя в снега“ (1908) и драмата „Песен на съдбата“ (1908). През 1909 г. публикува цикъла „Италиански стихове“, който е плод на впечатленията му от пътуването му до Италия, а две години по-късно четвъртата си стихосбирка „Нощни часове“. През 1913 г. завършва пиесата „Роза и кръст“, а през 1915 г. поемата „Славеева градина“.
След като взема участие в Първата световна война, работи като редактор на стенографски отчети на Извънредната следствена комисия. Като следствие от тази негова работа излиза първоначално статията „Последните дни на стария режим“, която по-късно е доработена в книгата „Последните дни на императорската власт“ (1921). През 1918 г. публикува последните си поетически произведения поемите „Дванадесетте“ и „Скити“ (1918). Работи в комисия по издаване на класиците на руската литература и като председател на Петроградското отделение на Общоруския съюз на поетите. През 1921 г. излиза и последната му приживе издадена книга пиесата „Рамзес“. Превежда на руски творби от Байрон, Хайне, Шекспир, Верхарн, Хамсун и др.
През 1920 г. се появяват първите признаци на депресия, а през април следващата година прекарва сърдечен пристъп. Умира на 7 август 1921 г. в Петроград.
