Българският езиковед акад. Стефан Младенов Стоянов е роден на 15 декември 1880 г. във Видин. Завършва класическия отдел на местната гимназия, като още тогава впечатлява как с лекота изучава чужди езици. Следва славянска филология в Софийския университет (1898-1902), а след това специализира във Виена (1903-1904), Санкт Петербург и Прага (1904-1905). В Пражкия университет защитава докторската си дисертация на тема „За промените на граматическия род в славянските езици“ (1907).
Учител във Втора мъжка гимназия и Духовната семинария в София (1906-1910). Доцент (1910), извънреден (1916) и редовен (1921) професор в Софийския университет. В периода 1911-1912 г. специализира в Париж и Мюнхен. Дописен (1918) и действителен (1929) член на БАН. Титуляр на Катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание (1921). Член на Полската академия на науките, на „Словенския устав“ в Прага и на Кингс Колидж (Лондон), член-кореспондент на Академията на науките на СССР (1929) и на Германската академия на науките (1942). Знаел е 18 езика, като е използвал общо 27.
Умира на 1 май 1963 г. в София.
