Проф. д-р Петър Ников Попов (познат повече като Петър Ников) е български историк-медиевист.
Роден е в Бургас на 19 май 1884 г., тогава в рамките на провинция Източна Румелия. Син е на общественика Нико Попов, който е първият кмет на града. В периода 1904-1912 г. следва история и византология в Мюнхен и Виена, като в края на обучението си става доктор по философия на Виенския университет. От 1915 до 1920 г. работи като гимназиален учител във Варна. От 1920 г. е редовен доцент по история в Софийския университет, а от 1923 г. става извънреден професор. От 1935 г. е редовен професор и завежда Катедрата по българска история. В периодите 1931-1932 и 1937-1938 г. е декан на Историко-филологическия факултет на университета. Председател на Българското историческо дружество (1935-1938). От 1923 г. е дописен, а от 1937 г. и действителен член на БАН. От 1937 до 1938 г. е секретар на Историко-филологическия клон. От 1933 г. е член на Българския археологически институт.
Умира на 15 ноември 1938 г. в София.