Христо Павлов Туджаров, по-известен под псевдонима Христо Ясенов, е български поет. Роден е в Етрополе на 24 декември 1889 г. Учи в Копривщенската гимназия и Търновската гимназия в Свищов. През 1907 г., след като завършва средното си образование във Враца, е приет в Държавното рисувално училище в София. Взима участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. След Солунското примирие от 1918 г. успява да избяга от пленническия лагер в с. Секулово, където е затворен като заложник.
На следващата година завършва официално обучението си в Рисувалното училище и започва работа като учител по рисуване. Оттогава е и член на Българската комунистическа партия, като съвместно с Крум Кюлявков издава сп. „Червен смях“. През 1920 г. двамата са отстранени след партийно решение заради неодобрение на качеството на началните броеве. В края на 1922 г. се разболява от туберкулоза и затова прекарва няколко месеца в санаториума в с. Искрец. След края на Септемврийското въстание от 1923 г. става член на редакционната колегия на „Бюлетин на общия помощен комитет за подпомагане на пострадалите от фашизма“, от който излиза един-единствен брой. От края на годината е и сътрудник на военнотехническата комисия на партията.
През пролетта на 1924 г. е интерниран в Благоевград, но благодарение на различни протестни материали на редици видни интелектуалци впоследствие е освободен. Арестуван е отново след извършения атентат в църквата „Света Неделя“ през 1925 г. След това е преместен в дирекцията на полицията, а по-късно е обявен за безследно изчезнал.
Започва да пише още от ученическите си години и публикува първите си стихотворения в ученически списания във Враца. През 1909 г. се среща с Антон Страшимиров, който му измисля псевдонима Ясенов и го привлича за сътрудник на сп. „Наш живот“ („Наблюдател“). През годините пише също така и в сп. „Смях“, „Звено“, „Везни“ и „Пламък“. През 1921 г. излиза от печат неговата единствена стихосбирка „Рицарски замък“.
