Руският поет Сергей Есенин е роден на 21 септември 1895 г. в село Константиново в Рязанска област. През 1912 г. отива в Москва, където работи като коректор в печатница и следва половин година в университета. Започва да пише поезия от ранна възраст, като по същото време публикува и първото си стихотворение „Бреза“ в московско списание. През 1915 г. се премества в Санкт Петербург, където се запознава с известните руски поети Александър Блок, Сергей Городецки, Николай Клюев и Андрей Бели. На следващата година издава и първата си стихосбирка „Задушница“, последвана от книгите “Преображение” (1918), “Рус”, “Москва кръчмарска” и “Стихове” (1924), “Персийски мотиви” и “За Русия и Революцията” (1925).
През 1916 г. е мобилизиран, но по-късно е освободен от служба. През 1918 г. основава собствено издателство, наречено „Трудовая артель художников слова“. В периода от 1918 до 1921 г. обикаля различни градове из страната, а през 1922-1923 г. заминава на дълго пътуване в Западна Европа и живее няколко месеца в САЩ. От началото на 20-те години датират и някои от най-значимите му произведения като поемите „Рус отиваща си”, “Песен за великия поход”, “Рус съветска”, “Ана Снегина”, “Черният човек” (написана преди смъртта му); драматичните поеми “Пугачов” и “Страната на негодниците”.
В края на м. декември 1925 г. заминава отново за Санкт Петербург, където умира на 28 декември 1925 г.
