Христо Смирненски (псевдоним на Христо Димитров Измирлиев) е един от най-известните български поети. Сред основните теми, засегнати в творчеството му, са социалната несправедливост и копнежът за човешко щастие, като някои от произведенията му продължават да звучат актуално и днес.

Роден е на 17 септември 1898 г. в Кукуш, по това време в границите на Османската империя. След като завършва начално образование, през 1908 г. е изпратен за две години да живее и учи в София при чичо си дядо си свещеника Анастас Кръстев и вуйчо си поета Владимир Попанастасов.

Когато родният му град е опожарен през Междусъюзническата война, като мнозина други бежанци цялото семейство Измирлиеви се премества в София, където Христо се записва в Държавното средно техническо училище. По това време започва да публикува в различни хумористични издания (в. „К’во да е“, „Българан“, Родна лира“, „Барабан“, „Художествена седмица“, „Червен смях“, „Работнически вестник“, „Народна армия“ и др.). През 1917 г. постъпва като юнкер във Военното училище. На следващата година е отпечатана и първата му стихосбирка „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“, която подписва с друг от своите известни псевдоними Ведбал.

През 1918 г. Смирненски е сред изпратените юнкери, на които е възложено да потушат избухналото войнишко въстание, като последвалите събития го мотивират да напусне предсрочно Военното училище. За да се издържа, работи като писар, ревизор, репортер, измервач и контрольор, касиер и надничар. Все по-дейно започва да се ангажира в работническите борби, като през пролетта на 1920 г. е приет за член на комунистическия младежки съюз, а на следващата – на комунистическата партия. Освен на поезия, Смирненски е автор на социални прозаически текстове („Босоногите деца“, „Очи“) и хумористично-сатирични фейлетони („Политическа зима“, „Карнавална приказка“).

През 1922 г. излиза от печат неговата втора и последна стихосбирка „Да бъде ден!“. Същата година съвместно с брат си Тома започва да издава сп. „Маскарад“. През м. април 1923 г. обаче заболява тежко от туберколоза. Въпреки това не спира да пише, като малко преди смъртта му е отпечатано едно от най-известните му и силни произведения – сатирата му „Приказка за стълбата“. Междувременно здравословното му състояние бързо се влошава и на 18 юни 1923 г. Смирненски издъхва в София няколко месеца преди да навърши 25 години.