Райна Иванова Радева-Митова, известна под псевдонима Калина Малина, е българска детска писателка.
Родена е в София на 3 август 1898 г. в голямо учителско семейство. Завършва прогимназия в Шумен, а после гимназия в София. Започва да следва славянска филология в Софийския университет, но скоро й се налага да прекъсне образованието си по финансови причини. През 1921 г. завършва като стипендиантка Висшия педагогически институт. Известно време е учителка в Етрополе (1918), както и в няколко софийски прогимназии (1931-1935).
Публикува още като ученичка във в. „Пътека“ и „Въздържателче“. За първи път се подписва с псевдонима Калина Малина под стихотворението „Без подслон“, отпечатано в сп. „Светулка“ през 1924 г. Калина Малина е автор и на първия български детски роман „Златно сърце“ (1929). Пише редица книги за деца и стихосбирки – „Малките житни зрънца“ (1939), „Огърлица“ (1948), „Дружната игра“ (1953), „Мои познайници“ (1967), „Ей, пътечко моя“ (1968), „Хилядолетие“ (1975) и др. Сред другите й известни произведения са още романът „Сирачета“ (1933), сборниците с разкази „Провинциални сенки“ (1936), „Нощни пеперуди“ (1938) и „Планинецът“ (1943), повестта „Кръвта на дедите“ (1938) и др.
През годините сътрудничи на сп. „Звънче“, „Росица“, „Септемврийче“ и др. Превежда художествена литература от френски и руски език. През 1977 г. за приноса си в българската литература получава наградата „Петко Р. Славейков“. През 1984 г. на нейно име е учредена наградата „Калина Малина“ за утвърдени писатели на детска литература, която се връчва на всеки три години от община Нови пазар.
Умира в София на 4 януари 1979 г.
