Светослав Минков е български писател и преводач, наричан още „баща на българската фантастика”.
Роден е на 12 февруари 1902 г. в Радомир. Първоначално учи в родния си град, а после в София. Дълги години работи като журналист и редактор, книговодител, началник на бюро и библиотекар в Българската централна кооперативна банка и Българската земеделска кооперативна банка. Библиотекар в Народната библиотека в София (1924–1925). През април 1925 е арестуван и задържан заедно с други писатели в Дирекцията на полицията. Като делегат на XIV международен конгрес на ПЕН-клубовете през 1936 г. посещава Бразилия и Аржентина. В периода 1942-1943 г. е служител в Българската легация в Токио. Бил е коректор във в. „Работническо дело“ и редактор във в. „Отечествен фронт“, работи също така в Радио София, Българска кинематография, сп. „Български воин“ и издателство „Български писател“.
Започва да пише още като ученик, а през 1920 г. публикува първата си творба „Биномът на Нютон“ в сп. „Българан“. През годините сътрудничи с разкази, стихове, фейлетони, приказки, пътеписи, статии, реплики и епиграми и на вестниците „Литературен глас“, „Мисъл“, „Литературни новини“, „Развигор“, „Съвременник“, „Вестник на жената“, „Кормило“, „ЛИК“, „Изток“, „Стрелец“, „Литературен фронт“, „Стършел“, „Весела дружина“, на списанията, „Хиперион“, „Златорог“, „Българска мисъл“, „Септември“, „Пламък“ и др. През 1922 г. с Владимир Полянов основава първото българско издателство за фантастична литература „Аргус“. С произведенията си, преведени на над 15 езика, се утвърждава и сред първите значими представители на фантастичното в българската литература. Сред по-известните от тях са „Синята хризантема” (1922), „Дамата с рентгеновите очи” (1934), „Колет от Америка” (1950), „Отвъд океана” (1954) и др.
Умира на 22 ноември 1966 г. в София.
