На 5 юни 2025 г. в Галерия на открито в градската градина беше открита изложбата „140 години от рождението на Николай Лилиев“, подготвена от Централната библиотека на Българската академия на науките. Сред официалните гости бяха професор Щелиян Щерионов, заместник-председател на БАН, г-жа Мария Маца, директор на Италианския културен институт в София, г-жа Мирела Иванова и д-р Светлана Панчева, драматурзи в Народен театър „Иван Вазов“, г-жа Румяна Василева от библиотеката на театъра, доц. д-р Биляна Яврукова, директор на Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“, представители на посолства и академични среди и др.
Изложбата беше открита от д-р Силвия Найденова, директор на Централна библиотека. По нейните думи тя представя „една ярка личност в родния културен и литературен живот, един от най-талантливите поети на България, за когото до момента е говорено и писано по-малко, отколкото той заслужава“. На 28 табла, с текстове на български и английски език, в дати е показана информация за живота на Николай Лилиев, ранните години и първите му публикации, обучението му в чужбина, литературното му творчество, работата му като сътрудник на сп. „Златорог“ и помощник на д-р Никола Михов при изготвянето на историческа библиография на българския стопански живот през вековете. В своето слово д-р Найденова припомни, че през 1945 г. той е избран за академик на БАН, а през 1948 г. се нарежда сред учредителите на Института за литература и взема участие в изготвянето на неговите издания. Тя завърши с думите на поета, че „поезията е вечна, както е вечна нуждата от идеал, от вяра в живота“ и отново изказа благодарност към всички културни институции, допринесли за изготвянето на експозицията – библиотеката на Института за литература, Научен архив на БАН, Национален литературен музей, Български исторически архив – Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, и Архив на Народен театър „Иван Вазов“.
След това приветствие към гостите отправи и г-жа Мирела Иванова, която изтъкна колко съдбовно е решението да отбележим годишнината от рождението на „най-изящния български поет“ именно на метри от величествената сграда на Народния театър, защото той посвещава 32 години от своя живот именно на театъра. От 1924 до 1928 г. Лилиев е член на артистичния съвет, а от 1934 до смъртта си през 1960 г. работи там като драматург. „Всеотдайната му работа дава облика на националния театър, като безспорни са заслугите му като преводач, театрален критик. За чистотата на езика, за правилната и изразителна художествена реч, която да звучи от първата ни сцена, поетът не жали нито сили, нито време.“ Тя също така допълни колко впечатляващи са били неговите усилия да открие, насърчи и подкрепи развитието на българската драматургия през годините.
Изложбата може да бъде разгледана до 18 юни включително.
