юни 2023
Участие на специалисти от Централна библиотека в 33-та национална конференция на Българската библиотечно-информационна асоциация
На 8 и 9 юни в Аулата на Аграрния университет в Пловдив се проведе 33-та национална конференция на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА). На срещата бяха представени 35 доклада от различни библиотеки и организации в страната, разпределени в три основни информационни панела. В конференцията взеха участие и трима специалисти от библиотеката. Веселина Георгиева, ръководител на отдел „Международен обмен на публикации“, запозна гостите как се осъществява „Международният книгообмен по примера на Централна библиотека на БАН“, а директорът д-р Силвия Найденова и Валентина Георгиева от отдел „Обслужване и фондове“ представиха модела на „Създаване на нови ресурси с осигурен свободен достъп до дигитално съдържание [...]
май 2023
Д-р Силвия Найденова е библиотекар на 2022 г. на Българската библиотечно-информационна асоциация
На 16 май в Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ бяха връчени годишните библиотечни награди на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) за 2022 г. Събитието беше открито от доц. д-р Анета Дончева, председател на Управителния съвет на ББИА. Сред гостите на церемонията бяха Искра Михайлова, член на Европейския парламент, заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова, заместник-министърът на електронното управление Атанас Мазнев, директорът на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности” в Министерството на културата д-р Силва Хачерян, директорът на дирекция „Учебници и училищна документация" Пенка Иванова и др. За нас е удоволствие да съобщим, че за библиотекар на 2022 г. [...]
март 2023
140 години от рождението на Богдан Филов
Роден е в Стара Загора на 28 март 1883 г. в семейството на подполковник Димитър Филов. През 1900 г. завършва Първа мъжка гимназия в София и заминава със стипендия , с която учи класическа филология във Вюрцбург и Лайпциг (1901-1903), както и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906). Докторската му дисертация е високо оценена от научната общност и е отпечатана в авторитетното немско списание “Klio. Beitrage zur alten Geschichte“. Въпреки предложенията за работа, през 1906 г. се завръща в България и започва работа в Народния археологически музей. От 1910 до 1920 г. е директор на музея. През годините прави [...]
Посещение на ученици от 138 СУЗИЕ „Проф. Васил Златарски“
На 8 март в Българската академия на науките гостува група третокласници от 138 СУЗИЕ „Проф. Васил Златарски“ с преподавателите си г-жа Проданова и г-жа Тонева. Един от авторите на изложбата доц. Алека Стрезова от Института за исторически изследвания представи пред младите посетители експозицията, посветена на 150-годишнината от гибелта на Васил Левски, като обогати познанията на децата както за биографията на Апостола, така и за местата на памет, свързани с него. Особен интерес предизвикаха някои първи издания, посветени на Дякона от фондовете на библиотеката, интригуващи кадри от първия документален филм за него, както и дигиталната карта „Пътят на Левски“, достъпна на [...]
Посещение на ученици от Национално музикално училище „Любомир Пипков“
В навечерието на националния празник на България в сградата на Българската академия на науките гостува група ученици от Националното музикално училище „Любомир Пипков“ с класен ръководител г-жа Хаджиева. Историкът Кета Мирчева представи пред младите посетители акценти от изложбата „150 години от гибелта на Васил Левски. Места на памет (1873 – 1933)“. Особен интерес предизвикаха откъсите от черно-белия документален филм „Прослава на Левски“ от 1931 г., екземпляри от първите публикации на биографиите на Апостола от Захари Стоянов и Стоян Заимов, на стихотворенията от Христо Ботев и Иван Вазов и други ценни издания от фондовете на Централна библиотека – БАН.
февруари 2023
200 години от рождението на Найден Геров
Найден Геров Хаджидобревич е български книжовник, езиковед и фолклорист, обществен деец и дипломат. Роден е на 23 февруари 1823 г. в Копривщица в семейството на килийния учител хаджи Геро Добревич-Мушек, прототип на хаджи Генчо от повестта на Любен Каравелов „Българи от старо време“. Започва да учи при баща си, а по-късно постъпва в гръцкото училище в Пловдив. През 1839 г. по препоръка на Неофит Рилски заминава да учи в гимназията в Одеса. През 1845 г. завършва образовнието си с дисертация за различните начини за направата на стъкло. По същото време пише и първите си литературни произведения – поемата „Стоян и [...]