януари 2023
145 години от рождението на Пейо Яворов
Пейо Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) е роден на 1 януари 1878 г. в Чирпан. До V-ти гимназиален клас учи в Пловдив. От 1897 до 1901 г. работи като телеграфист в различни градове. Влиза в контакт с Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), като в периода 1901-1902 е редактор на нейния орган в. „Дело“. Като участник в македонското националноосвободителното движение (1902–1903) многократно с различни чети преминава границата. По това време става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и пише неговата първа биография „Гоце Делчев“ (1904). По-късно описва този период от живота си в мемоарната си творба „Хайдушки копнения“ (1909). След [...]
160 години от рождението на Алеко Константинов
Алеко Константинов (известен с псевдонима Щастливеца) е роден на 1 януари 1863 г. в Свищов в семейството на видния търговец Иваница Хаджиконстантинов. Учи в Свищовското училище и като частен ученик при Емануил Васкидович и Янко Мустаков, а после в прочутата Априловска гимназия в Габрово. През 1881 г. завършва средното си образование в гр. Николаев, Русия, и записва да учи право в Новорусийския университет в Одеса. След завръщането си в България работи като съдия и прокурор в Софийския окръжен съд (1885-1886), помощник-прокурор и съдия в Софийския апелативен съд (1886-1892). След като два пъти е уволняван по политически причини, до края на [...]
175 години от рождението на Христо Ботев
Големият български поет и революционер Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. От 1854 до 1858 г. учи в Карлово при баща си, а през 1863 г. завършва Калоферското трикласно училище. Записва се със стипендия като „волнослушател“ във Втора Одеска гимназия, от която е изключен две години по-късно заради свободолюбивите си идеи. За няколко месеца е учител в бесарабското село Задунаево, но през 1867 г. се завръща в България след като получава съобщение, че баща му е сериозно болен. По същото време във вестник „Гайда“ е публикувано първото му [...]
декември 2022
Представяне на книгата на д-р Бистра Писанчева „Дантелата: културни технологии и социални практики“
„Това е книга за изкуството да се прави дантела. Но тя ни учи също и на това, че изкуството не е заключено в тишината на музеите, че то е нещо, което се прави, че ние можем да го правим, щом дръзнем да прекрачим отвъд установените практики, че щом изпробваме, импровизираме, експериментираме, дори във всекидневния си живот, ние самите ставаме хора на изкуството.“ проф. Тодор Христов На 20 декември от 16.00 ч. в читалнята на Централна библиотека сред близки, приятели, съмишленици и почитатели се състоя представянето на книгата на д-р Бистра Писанчева „Дантелата: културни технологии и социални практики“. Книгата предлага на [...]
140 години от рождението на Спиридон Казанджиев
Спиридон Спасов Казанджиев е български психолог и философ. Роден е на 23 декември 1882 г. в Севлиево. Първоначалното си образование получава в родния си град и Габрово. Следва славянска филология в Софийския университет, а после и философия в Лайпцигпри Вилхeлм Вунд. Впоследствие защитава докторат в Цюрихския университет. Работи известно време като гимназиален учител в София и Русе. Взема участие като подпоручик и преводач на фронта във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. Доцент (1920), извънреден професор (1924), редовен професор (1948) в Софийския университет. Чете лекции по психология, логика, естетика и наука за религиозното съзнание. От 1920 до 1949 г. завежда Катедрата по систематична [...]
ноември 2022
195 години от рождението на Петко Рачов Славейков
Петко Рачов Славейков е роден на 17 ноември 1827 г. в Търново в стария занаятчийски род на Рачо Казанджията. Първоначалното си образование получава в Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир, а след това учи в Свищов при Емануил Васкидович, където разширява познанията си по гръцки и се запознава със сръбската и западноевропейската литература. От 1843 г. учителства последователно във Велико Търново, Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и др. През 1852 г. отпечатва първите си произведения – „Смесена китка“, „Песнопойка“, „Басненик“. Междувременно получава покана от Българското библейско дружество да замине в Цариград, за да редактира българския превод на Библията. По време на престоя си там издава сатиричния [...]