февруари 2026
115 години от рождението на проф. Александър Бурмов
Проф. Александър Бурмов е български историк. Роден е на 2 февруари 1911 г. в Бяла черква. През 1939 г. завършва славянска филология и история в Софийския университет, а впоследствие специализира във Виена (1940-1941). След 1944 г. става секретар на Българското историческо дружество. Хоноруван асистент (1945-1946) и редовен доцент (1946-1947) по българска история. Професор и ръководител на Катедрата по история на България (1947-1948). Старши научен сътрудник в Института по история при БАН (1950-1952) / (1947 – 1958) и завеждащ секция за изворите и библиографията (1947-1965). Член-кореспондент на БАН (1958). Основател и главен редактор на списание на сп. „Исторически преглед“ от 1945 [...]
Годишна среща на библиотеките на постоянните научни звена (ПНЗ) на БАН за 2026 г.
На 10 февруари (вторник) в читалнята на Централна библиотека се проведе традиционната Годишна среща на библиотеките на постоянните научни звена (ПНЗ) на БАН за 2026 г., в която взеха участие 26 специалисти от системата. Срещата беше открита от директора д-р Силвия Найденова, която предостави информация за развитието на академичната библиотечна система през миналата 2025 година. След това бяха обсъдени различни въпроси, свързани с дейностите и проблемите на отделните специални библиотеки. В края на събитието колеги от институцията запознаха присъстващите със своето участие в програми за обучение по програма „Еразъм“ в университетските библиотеки в Марибор, Словения, и Бърно, Чехия, а д-р [...]
януари 2026
125 години от рождението на проф. Тодор Боров
Именитият български библиограф Тодор Боров (псевдоним на Тодор Цветанов Тодоров) е роден на 30 януари 1901 г. в Лом. Първоначално учи в родния си град, а по-късно в Русенската мъжка гимназия и софийската Втора мъжка гимназия. През 1923 г. завършва славянска филология в Софийския университет и след това специализира библиотечно дело и журналистика в Берлин (1924-1927). Член на редакционния комитет на сп. „Нарстуд“, орган на Съюза на българското народно студентство в чужбина (1924–1926). Библиотекар в Университетска библиотека (1929-1931) и директор на ведомствената библиотека при Българска земеделска и кооперативна банка (1931-1944). Основател и директор на Българския библиографски институт (1941-1964) и редактор [...]
170 години от рождението на Стоян Михайловски
Роден е на 7 януари 1856 в гр. Елена в стар възрожденски род. Племенник на Иларион Макариополски. През 1872 г. завършва френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград, а след това от 1875 до 1878 г. учи право във Франция в университета на град Екс ан Прованс. След завръщането си в България работи като адвокат в Търново и става член на Свищовския съдебен съвет (1878-1879). Заместник на главния прокурор на Източна Румелия граф Рудолф Турн-Таксис и началник на отделение в Министерството на външните работи (1880). През 1883 г. завършва прекъснатото си заради войната висше образование във Франция. През 1886 г. е [...]
декември 2025
145 години от рождението на акад. Стефан Младенов Стоянов
Българският езиковед акад. Стефан Младенов Стоянов е роден на 15 декември 1880 г. във Видин. Завършва класическия отдел на местната гимназия, като още тогава впечатлява как с лекота изучава чужди езици. Следва славянска филология в Софийския университет (1898-1902), а след това специализира във Виена (1903-1904), Санкт Петербург и Прага (1904-1905). В Пражкия университет защитава докторската си дисертация на тема „За промените на граматическия род в славянските езици“ (1907). Учител във Втора мъжка гимназия и Духовната семинария в София (1906-1910). Доцент (1910), извънреден (1916) и редовен (1921) професор в Софийския университет. В периода 1911-1912 г. специализира в Париж и Мюнхен. Дописен [...]
205 години от рождението на Сава Хаджиилиев Доброплодни
Роден е на 3 декември 1820 г. в Сливен. Началното си образование получава в местните гръцки училища, а след това завършва с отличие Куручешменското училище. Там заради старанието в учението и добрите си познания по класическа литература получава и прозвището, с което по-късно става известен – Евкарпидис, в превод от гръцки Доброплодни. Работи като учител в Котел (1842-1847) и Шумен (1847-1852), където сред неговите ученици личат имената на Васил Друмев, Илия Блъсков, В. Д. Стоянов и Добри Войников. Междувременно подготвя учебни книги, предприема обиколки из Централна и Източна България, пътува до Виена, Бърно, Прага и Карлсбад. След като за една [...]