октомври 2023
Откриване на изложба „185 години от рождението на проф. Марин Дринов“
На 20 октомври в Централното фоайе акад. Юлиан Ревалски, председател на Българската академия на науките, откри изложбата „185 години от рождението на проф. Марин Дринов“, подготвена съвместно от Централна библиотека и Научния архив. Проф. д.и.н. Лизбет Любенова, директор „Научен архив на Българската академия на науките“, направи кратко представяне на живота и дейността на проф. Марин Дринов и разказа какво съдържа експозицията. Гостите имаха възможността да видят някои от най-важните трудове на бележития историк и общественик като например „Заселение Балканскаго полуострова славянами“ (1873), „Южные славяни и Византия в Х веке“ (1876) и др., които се съхраняват във фондовете на Централна библиотека. Представени [...]
185 години от рождението на проф. Марин Дринов
Бележитият български историк, филолог, общественик и държавник проф. Марин Дринов е роден на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище. След завършване на началното си образование от 1852 до 1858 г. учителства в родния си град. През есента на 1858 г. постъпва в Духовната семинария в Киев, а през 1865 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет. В периода 1865-1870 г. в ролята си на учител в семейството на благородника княз Голицин има възможност да пътува из различни европейски държави, което му позволява да посети големите библиотеки, архиви и музеи, където разглежда средновековни български и славянски ръкописи. През 1872 г. защитава [...]
Откриване на паметна плоча на видния унгарски учен Геза Фехер
На 18 октомври 2023 г. пред Унгарския културен институт на ул. „6-ти септември“ беше открита паметна плоча на видния унгарски учен Геза Фехер. Официални гости на събитието бяха председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски и Н. Пр. Миклош Борош, извънреден и пълномощен посланик на Унгария в България. Сред присъстващите бяха и д-р Силвия Найденова, директор на Централната библиотека на БАН, както и други нейни представители. След откриването директорът на Унгарския културен институт Сандра Мишкеди покани гостите в сградата, където проф. Пенка Пейковска от Института за исторически изследвания представи накратко живота и научната дейност на проф. Геза Фехер. Професор [...]
145 години от рождението на акад. Михаил Арнаудов
Големият български литературен историк, етнограф и фолклорист Михаил Арнаудов е роден на 5 октомври 1878 г. в Русе. Начално и средно образование завършва в родния си град, а в периода от 1895 до 1898 г. учи славянска филология в Софийския университет. Отрано проявява интерес км заниманията с научна работа и започва да публикува статии още като студент. От 1898 до 1900 г. специализира в Лайпциг и Берлин, а през 1904 г. защитава докторска дисертация по философия, славянска филология и индология в Прага. През 1907 г. е поддиректор на Народната библиотека в София. Доцент (1908), извънреден професор (1914), редовен професор (1919) [...]
125 години от рождението на Христо Смирненски
Христо Смирненски (псевдоним на Христо Димитров Измирлиев) е един от най-известните български поети. Сред основните теми, засегнати в творчеството му, са социалната несправедливост и копнежът за човешко щастие, като някои от произведенията му продължават да звучат актуално и днес. Роден е на 17 септември 1898 г. в Кукуш, по това време в границите на Османската империя. След като завършва начално образование, през 1908 г. е изпратен за две години да живее и учи в София при чичо си дядо си свещеника Анастас Кръстев и вуйчо си поета Владимир Попанастасов. Когато родният му град е опожарен през Междусъюзническата война, като мнозина [...]
195 години от рождението на Йоаким Груев Пройчев
Йоаким Груев Пройчев е български просветен деец, книжовник и преводач. Роден е на 9 септември 1828 г. в Копривщица. Първоначално учи в родния си град, а през 1844 г. постъпва в гръцкото училище в Пловдив. След това самият той дълги години работи като учител. Взима участие в църковно-националната борба. Помощник на пловдивския окръжен управител (1868-1870), председател на местния градски съвет (1870-1871) и османски комисар в Хасково (1875). След създаването на българската екзархия става член на Пловдивския екзархийски съвет. По време на Априлското въстание по грешка е арестуван за кратко. След Освобождението е председател на съдебния съвет в Източна Румелия, директор [...]