април 2024
145 години от рождението на Стефан Л. Костов
Стефан Лазаров Костов е български драматург и етнограф. Роден е на 30 март 1879 г. в София. През 1903 г. завършва славянска филология във Висшето училище в София, а след това работи като учител. През 1906 г. продължава образованието си във Виена и Германия. От 1909 г. е уредник, а от 1924 г. и директор на Народния етнографски музей в София. Като етнограф към Първа българска армия през Първата световна война прави проучвания в района на Вардарска Македония. Член (1923) и председател (1926) на Артистичния съвет на Народния театър. През 1927 г. за няколко месеца е също негов директор. От 1929 г. става дописен член на [...]
март 2024
215 години от рождението на Николай Гогол
Николай Гогол е руски писател и комедиограф от украински произход. Роден е като Николай Василиевич Яновский на 20 март 1809 г. в голямото семейство на дребен местен дворянин в с. Сорочинци край Полтава, Украйна. Завършва гимназия в Нежин и опитва да пише още като ученик. Баща му, който също е бил доста образован човек с увлечения към литературата и театъра, умира когато Гогол е на 15 години. През 1828 г. се премества в Санкт Петербург с идеята да стане актьор, но скоро му се налага да се откаже тъй като е доста срамежлив за сцената. Тогава решава да опита възможностите [...]
февруари 2024
190 години от рождението на Кузман Шапкарев
Кузман Шапкарев е български фолклорист, книжовник, учител и член на Българското книжовно дружество (БАН). Роден е в Охрид на 1 февруари 1834 г. Началното си образование получава в родния си град при своя вуйчо Янаки Стрезов. През 1854 г. заедно с него открива частно училище, за да може съгражданите им да получат по-добро образование. Дълги години работи като учител по български и гръцки език както в родния си град, така още и в Струга, Кукуш и Битоля. След Освобождението през 1878 г. решава да се премести в Пловдив, но тогава екзарх Йосиф I му предлага да участва в основаването на [...]
170 години от рождението на Михаил Маджаров
Михаил Маджаров е сред основателите и водачите на Народната партия в Източна Румелия. Депутат в Областното събрание (1880-1885) и в Постоянния комитет (1880) и директор на финансите (1884-1885). През 1886 г. е задържан по обвинение в съучастие в преврата срещу княз Александър Батенберг. След като бива освободен и изкарва две години в емиграция, се връща обратно в България и работи като адвокат и публицист. През този период участва със Стефан Бобчев в издаването на списанията „Юридически преглед“ (1893) и „Българска сбирка“ (1894). След свалянето на Стефан Стамболов става министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията в кабинета на Константин Стоилов (1894-1899). Главен редактор на официалния орган на Народната партия в. „Мир“.
Годишната среща на библиотеките на постоянните научни звена (ПНЗ) на БАН за 2024 г.
На 6 февруари (вторник) в читалнята на Централна библиотека се проведе Годишната среща на библиотеките на постоянните научни звена (ПНЗ) на БАН за 2024 г. В нея взеха участие 24 специалисти от различните институти и структури на БАН.
145 г. от рождението на Симеон Радев
Симеон Радев е виден български историограф, публицист, литературен критик и дипломат. Роден е на 19 януари 1879 г. в гр. Ресен, тогава в пределите на Османската империя. Първоначалното си образование получава в българските училища в родния си град, Охрид и Битоля. През 1898 г. завършва френския лицей „Галатасарай“ в Цариград, а четири години по-късно и право в Женева.