Международен ден на ар нуво

През 1860 – 1870 години в Европа господства стилът на еклектиката, който се изразява в комбиниране и вплитане на предходни художествени стилове.

През 1880-те години в произведенията на много творци започва да се забелязва новият стил, който се противопоставя на еклектизма със свои художествени прийоми. Съществено влияние на този стил оказва изкуството на Япония, станало по-достъпно на Запад; като художниците на Ар нуво черпят също вдъхновение и от изкуството на Древния Египет и от други древни цивилизации.

Произходът на Ар нуво може да се открие в съпротивата на Уилям Морис срещу хаотичните композиции и псевдоготическите тенденции на викторианската епоха и неговия теоретичен подход, който е в основата на инициираното от него Движение на изкуствата и занаятите. Той създава предмети на интериора, с растителни орнаменти.

Артур Макмърдо (1851 – 1942) използва елегантни, вълнисти модели в книжната графика. Неговата корица за книгата „Градските църкви в Рен“ (1883), с нейните ритмични флорални шарки често се смята за първата реализация на Ар нуво.

Приблизително по същото време плоската перспектива и силните цветове на японските гравюри, особено тези на Кацушика Хокусай имат силно влияние върху формулирането на формалния език на Ар нуво. Вълната (още известна като Голямата вълна на Канава) от японизъм, който преминава през Европа през 1880-те и 1890-те е в частност с особено влияние върху много художници със своите органични форми, отнасяния към естествения свят и изчистен дизайн, които контрастират силно с властващия тогава вкус. Освен, че е възприет от художници като Емил Гале и Джеймс Абът Макнийл Уислър, вдъхновените от Япония изкуство и дизайн са отличени от бизнесмени като Зигфрид Бинг и Артър Лазънби Либърти в техните магазини.

До края на първото десетилетие на 20 век, ар нуво е вече разпространен из цяла Европа. Макар с настъпването на 20-ти век Ар нуво да преживява своя упадък и залез и да излиза от мода, днес на него се гледа като на изключително съществен мост между историзма на неокласицизма и модернизма.

Това е движение, което е много широко в обхвата си. За много европейци то обхваща един цял начин на живот. Възможно е да се живее в къща, вдъхновена от Ар нуво, с Ар нуво мебели, прибори, съдове, пепелници и т.н. Движението Ар нуво си поставя за цел да направи изкуството част от всекидневния живот, както и да прекъсне всички връзки с класическите времена и да разруши бариерите между изящните и приложните изкуства. В основите му лежи един специфичен начин на мислене относно модерното общество и новите методи на производство, с опит да се предефинира значението и естеството на работата в изкуството, така че изкуството да не пренебрегва който и да било ежедневен обект, без значение на неговото приложение. От тук и името Art Nouveau – „Ново Изкуство“.