Сирни Заговезни

Обредна трапеза: баница, питка, млин със сирене, яйца, бяла халва с ядки, риба

Седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни -­ празник, с който се поставя началото на най-продължителния пост през годината. Трапезата на тържествената вечеря има подчертано обреден характер. Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. Веселието и оживлението по време на вечерята нараства, когато дойде ред на обичая Хамкане. На Сирни Заговезни (някъде и през цялата Сирна неделя) си вземат прошка (по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове) ­ целуват ръка и изричат формулата на прошката: “Прощавай, мале, тате…”. “Просто да ти е, Господ да прощава” е задължителният отговор. Най-характерен и съществен обичай на Сирни Заговезни е запалването на празничните огньове (вж. Ортаници). Хората, които се играят, са последните от зимния празничен цикъл. По време на Великденските пости хоро не се играе с изключение на Буенеца.