Вълчи празници

Вучляци, Въчи празници, Вълкови деня, Дзверини дни ­ почитат се три, седем или девет дни, за да бъдат запазени хората и стоката им от вълци. Този обичаен комплекс съдържа главно забрани и някои обредни действия в кръга на семейството, които почиват на принципа на имитативната магия. През периода жените не работят с вълна, тъй като ако нарушат тази забрана, вълците ще изядат овцете. Не се крои и не се шие дреха на мъж, за да не го изяде вълк, ако го срещне на полето или в гората. Не се отварят ножици, за да не се отварят устата на звяра. Не се решат и не чешат добитъка, за да не си точат вълците зъбите. За да се предпазят от тях, в навечерието на Вълчите празници, жените връзват ножиците с червен конец или ги скриват, заключват веригата на огнището с катинар. Лепят кал около огнището и зад вратата, при което между мазачката и друга жена се води разговор: “Какво мажеш?”, ­ “Мажа на вълците очите и устата”.  Жените зашиват мижешком полата на ризата си, като застават зад кошарата. Когато мъжът тръгва към полето, жената вдява зад гърба му три пъти игла с червен конец. Табу е името на вълка. За предпазване от вълци се празнува още на Трифонци, през Мръсните дни (в Пиринския край), по-рядко на Йеремия (в Пловдивско), на Мартинци (в Западна България).