Връбница/Цветница

Именници:

Върбан, Цветан, Цветанка

Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклинден ­ неделята преди Великден ­ на този празник с кумиченето на лазарките (вж. Кумичене и Лазаруване) завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. Главно в Североизточна България на този ден се извършват и поминални обреди свързани с вярването, че на Връбница “разпускат умрелите”, т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо (вж. Лазаровден). На Връбница преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, плява (или царевични стъбла), кадилница и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите родственици. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата (царевичните стъбла) запалват огън. Действията са придружени с оплакване на мъртвите.

На този ден христианската църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан Христос влиза в Ерусалим на магаре. Вярващите го посрещат като разстилат пред него дрехите си и клонки от маслина и го възславят като Месиански цар. Най-рано празникът е честван в Ерусалим през IV в. В цялата страна Връбница се почита и като голям църковен празник. Сутринта на Връбница църковнослужителите осветяват в църква върбови клончета. Всички отиват на тържествена служба, вземат от върбовите клонки и ги отнасят в домовете си. Вярва се, че тази осветена върба има предпазна и продуцираща сила.