Видовден

В народните представи се тачи в чест на Вида, сестрата на градушкарите Въртоломей и Елисей. За предпазване от градушка на Видовден се спазва строго забраната да се работи. В отделни райони на Югоизточна България на този ден стават рано, за да видят слънцето като изгрее, как се връща назад към зимата. Вярва се, че е хубаво да се види слънцето, за да бъде човек здрав и весел. В района на гр. Годеч Видовден е голям празник и до днес. Устройва се голям събор, на който се събира цялото население на района. Народното вярване, че градушката идва като божие наказание за сторени грехове, вероятно поражда представата, че Видовден е денят, в който ще се види, ще се разбере, какъв е грехът, за който се говори, и за който ще се търси сметка. “Всяка коза за свой крак, но когато дойде Видовден, ще видим”. Затова празнуват Видовден, “за да не види Господ греховете”.