Великден

Обредна трапеза: обреден хляб, кравай с яйце, баница, мекици, кокошка с лук, “старец”, саздърма, печена луканка

Велиден, Влиден, Възкресение Христово ­ неделята след първото пролетно пълнолуние ­ един от най-големите пролетни празници, който трае три дни. Мястото му в църковния календар съвпада с възраждането и разцвета на природата, с тържеството на слънцето и живота. Сутринта на първия празничен ден (винаги неделя) всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта от църквата се отнася в дома. На трапезата се отговява (вж. Говеене) с малко яйце и Великденски хляб. Вкъщи и на улицата се разменят обичайни поздравления. Всички се чукат с Великденски яйца за здраве. Младоженците посещават кумовете и родителите на булката, като носят яйца и великденски кравай и също получават яйца от домакините. Момите, които са се кумичили (вж. Кумичене), посещават кумицата в дома й и й носят яйца и кумичин кравай. След общата трапеза момите отиват да се люлеят извън село. В народните представи това люлеене предпазва от похищение на змейове и самодиви, както и от тежки болести. За това на този ден се люлеят и други млади жени и деца. Празничното великденско хоро започва на обяд, а се играе и през двата следващи дни. На втория ден на Великден, наричан в някои райони на страната разтурни или разметан понеделник, моми и ергени се събират на някоя поляна в две групи и една срещу друга търкалят червени яйца помежду си, за да има плодородие и да не пада градушка. С Великден завършва Страстната неделя.

На неделната сутрешна служба в църквата се припомня посещението на жените-мироносици, които на сутринта след деня на еврейския празник (събота) отиват на гроба на Христос и намират отваления камък и ангела, който им съобщава радостната вест за възкресението на Божия син.