Борис Априлов (литературен псевдоним на Атанас Джавков) е български писател, хуморист и драматург. Роден е на 21 март 1921 г. в Малко Търново. Скоро след това семейството му се установява в Бургас, където по-късно той завършва гимназия. Още по това време започва да пише като публикува разкази, фейлетони и стихотворения в местни вестници. Междувременно е библиотекарски сътрудник, а по-късно и кореспондент на в. „Черноморски фронт“. Първото му отпечатано произведение е разказът „Песента на пустинята“ във в. „Морска заря“ през 1940 г.
От 1947 г. до 1959 г. е редактор във в. „Стършел“. След проведено лично пътуване заедно със своята съпруга в Лондон и Западна Европа, което става повод за подозрения и обвинения в шпионаж от властта, губи своята работа и впоследствие изпитва трудности в намирането на държавна служба. Драматург и литературен редактор в Главна дирекция „Български циркове“ (1959-1963). В периода от 1963 до 1977 г. се издържа като писател на свободна практика. Пише различни по жанр произведения – хумористични разкази, очерци, фейлетони, сатирични повести, новели, пиеси, радиопиеси, сценарии за филми, литературна поредица за деца, романи, детски и телевизионни драми. Сътрудничи на литературния и хумористичен периодичен печат. Издава седем сборника с хумористични разкази със знака на библиотека „Стършел“. Сред по-известните му творби са „Морето е за всички“ (1963), „Пиратска романтика“ (1964), „Отбраната на Спарта“ (1982), „Четири новели“ (1984), „Часът на източния бриз“ (1986), „Далечно плаване“ (1988) и др. Автор е също така на редица произведенея за деца като например поредицата „Приключенията на Лиско“, сборници с приказки и др., както и на пиесите „Произшествие“ (1969), „Антракт“ (1979), „Дъждът“ (1985). Щатен драматург в Драматичния театър на Сливен (1977-1980).
През 1991 г. се премества в Израел, където живее да смъртта си на 10 април 1995 г.
