Акад. Петър Динеков е български литературен историк и критик, фолклорист. Роден е на 17 октомври 1910 г. в с. Смолско, Софийска област. Завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1933), а впоследствие специализира във Варшава (1934-1935) и в Ягелонския университет в Краков (1935). В периода 1936-1938 г. работи като учител по български език във Френския колеж в Пловдив. Преподавател в Софийския университет (1938–1979), където първоначално е асистент в катедрата по славянски езици (1938), а след това доцент (1941) и професор (1945) в катедрата по българска литература. Член на Съюза на българските писатели (1945), на управителния му съвет (от 1947), негов секретар (1950–1954, 1956–1958) и подпредседател (1948–1949). От 1947 г. е член-кореспондент на БАН, а през 1967 г. е избран за академик. Член на Международния комитет на славистите (1955–1982).
Той е един от основателите на Института по литература при БАН през 1948 г. и дългогодишен ръководител на секцията „Българска литература до Освобождението“ (1948-1983). Директор на Архивния институт (1949–1951) и на Института „Ботев – Левски“ при БАН. Ръководител на катедрата по българска литература в Софийския университет (1960–1979) и заместник-ректор на Университета (1962–1964). Директор на Института за фолклор (1973–1982) и на Кирило-Методиевския научен център при БАН (1980–1989). Председател на Българския национален комитет на славистите (1986). Член е на Европейската академия на науките, изкуствата и литературата в Париж (1989).
През 1972 г. получава званието „Народен деятел на културата“, а на следващата година е удостоен като Доктор хонорис кауза на Варшавския университет. Носител на Кирило-Методиевската награда (1980) и Наградата на София (1991).
Умира в София на 22 февруари 1992 г.
