Известният унгарски археолог, историк, антрополог, и филолог Геза Фехере роден на 4 август 1890 г. в градчето Кунсентмиклош, което по това време е разположено в Австро-Унгарската империя. Работи в България от 1921 до 1944 г. Член е на Българското археологическо дружество от 1924 г. и е чуждестранен член на Българската академия на науките (1943).
Той е един от основоположниците на прабългаристиката. Взима участие в археологическите разкопки в Абоба-Плиска, Преслав, Мумджилар, Енидже. Проучва основно Мадарския конник. Научното му творчество от междувоенния период е посветено на прабългарската култура, разчитане на надписа върху Мадарския релеф и историческите връзки между прабългарите и старомаджарите. С научните си разработки, обнародвани на български, унгарски, немски и френски, има изключителни заслуги за създаването в Европа на широк обществен интерес към прабългарите.
Умира на 10 април 1955 г. в Будапеща.
