Михалаки Георгиев Лозанов е български писател, общественик и дипломат. Роден е на 11 август 1854 г. в заможно семейство във Видин. Със застъпничеството на Драган Цанков през 1869 г. заминава за гр. Табор, Чехия, където учи две години в местното индустриално-земеделско училище (1872-1874). След дипломирането и завръщането си в България работи като преподавател по природни науки в четирикласното училище в родния си град. Първата му публикация в пресата е по специалността му агрономство през 1873 г. в сп. „Право“. Сътрудник на сп. „Читалище“ и на първия видински вестник „Ступанъ“, като междувременно участва и във всички важни градски обществени прояви.

След Освобождението през 1878 г. е определен за управител на Видинската митница, а по-късно е ревизор в Митническия отдел при Министерството на финансите. След като в периода 1880-1884 г. работи отново като учител в Лом и София, е назначен за началник на Земеделско-търговското отделение при Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията. През 1892 г. става директор на първото българско Земеделско и промишлено изложение в Пловдив (предшественик на днешния Международен панаир). В неговите рамки се организира и провежда и първата българска държавна лотария, като на всички билети стои неговият подпис. На 16 август 1894 г. става секретар при Княжеското агентство във Виена. През м. ноември 1896 г. е назначен за дипломатически агент в Белград, като е отзован оттам три години по-късно.

От началото на ХХ в. започва да се занимава предимно с журналистическа и издателска дейност. Пише различни разкази, очерци и хуморески. Работи като писател, публицист и редактор на в. „Балканска трибуна“ (1906-1908). Основател и редактор на едно от първите земеделски списания „Домакин. Лист за земеделието, индустрията и търговията“ (1884). През 1881 г. издава в Белград първия български учебник по ботаника за средни училища. Дописен и редовен член на БАН (1884). Дописен член на Сръбското земеделско дружество в България (1885). В края на живота си е председател на Дружеството на столичните журналисти и Дружеството на българските писатели и публицисти. Член на Физико-медицинското общество в София. През 1907 г. се оттегля и се отдава на селскостопанската си дейност.

Умира в София на 14 февруари 1916 г.