Оноре дьо Балзак e един от най-известните френски писатели. Роден е на 20 май 1799 г. в град Тур. Съгласно традициите от онова време, е отгледан от дойка, а когато е на 8 години е изпратен да учи в интернат. През 1814 г. семейството се премества да живее в Париж. След като завършва училище, Балзак се записва да следва право в Сорбоната, като междувременно посещава и лекциите във философско-психологическия факултет. Известно време работи като адвокат, но през 1819 г. решава да се посвети на писателска дейност. Първите години не постига никакъв сериозен успех. Злощастно завършва и основаната от него по това време издателска компания. Така, заради натрупаните големи дългове, до края на дните си остава длъжник на майка си, която е финансирала тези негови начинания.
Постепенно усилията му започват да дават резултат и той успява да си спечели име на добър писател. През тридесетте години на 19 век решава да обедини по-старите свои романи, които илюстрират развитието на френското общество от епохата на Великата френска революция до края на Юлската монархия, в така наречената „Човешка комедия“. Целият цикъл се състои от 95 завършени и 48 незавършени творби (романи, повести и разкази), като някои от най-известните от тях са „Йожени Гранде“ (1833), „Дядо Горио“ (1834-1835), „Херцогиня дьо Ланже“ (1834), „Братовчедката Бет“ (1846), „Шагреновата кожа“ (1831), „Сезар Бирото“ (1837), „Възход и падение на куртизанките“ (1838-1847), „Изгубени илюзии“ (1837-1843) и др.
През 1845 г. е награден с ордена на Почетния легион.
Балзак умира в Париж на 18 август 1850 г. Погребан е в гробището Пер Лашез, като надгробно слово държи Виктор Юго.
