Кузман Шапкарев е български фолклорист, книжовник, учител и член на Българското книжовно дружество (БАН). Роден е в Охрид на 1 февруари 1834 г. Началното си образование получава в родния си град при своя вуйчо Янаки Стрезов. През 1854 г. заедно с него открива частно училище, за да може съгражданите им да получат по-добро образование. Дълги години работи като учител по български и гръцки език както в родния си град, така още и в Струга, Кукуш и Битоля.
След Освобождението през 1878 г. решава да се премести в Пловдив, но тогава екзарх Йосиф I му предлага да участва в основаването на мъжката и девическата българска гимназия в Солун. През четирите години, които прекарва там, той подпомага много македонски българи да продължат своето обучение.
През 1884 г. вече се установява в България. Работи като нотариус в Сливен и Стара Загора и като съдия във Враца и Ботевград. Сътрудничи в списването на периодични издания като в. „Македония“ и „Право“, сп. „Читалище“ и др. По същото време се занимава с изучаването на историята, бита и нравите на родния си край, като така се сближава с видния фолклорист Димитър Миладинов и впоследствие се жени за неговата дъщеря Елисавета. Най-прочутият му труд в тази област е сборникът „Български народни умотворения“ (1891-1894), в който събира 1 300 песни, 280 приказки и описания на народни носии и обичаи. Издава и разпространява учебници и учебни помагала, като за целта заедно със своя брат Петър отваря книжарница в Солун. Автор на ценни материали за просветителското дело на братя Миладинови.
Умира в София на 18 март 1909 г.
