Гергьовденски курбан

За този обичай обикновено се избира първото родило се мъжко агне (понякога се следи за цвета му ­ да е бяло, по-рядко черно). Окичва се с венец, на дясното рогче (или и на двете) се прикрепва свещичка и се запалва преди коленето. Агнето се захранва със зелена трева, трици и сол и се запоява с вода. В Западна България го занасят в църква на свещеника “да го молитви”, а в Източна България стопанинът го прекадява и му дава “очетена” в църква сол. В някои райони агнето се коли вкъщи при огнището или до източната стена на къщата, като се гледа кръвта да изпръска стената. Останалата кръв се събира в съд и се заравя в земята на чисто място, където не се стъпва. В Южна България колят агнето в градината под плодно дърво и оставят кръвта да попие в земята, а в Западна България коленето по-често се прави при река, където кръвта изтича във водата. Вярва се,че кръвта от жертвата има предпазващ характер. С нея правят кръстен знак по челата на децата, за “да не ги ловят уроки”. Бележат праговете на вратата или ъглите на стаята, за да не влизат магии и болести вкъщи. В Софийско заравят на нивата гърне с кръвта и ако през лятото кръвта започне да ври, смята се, че ще има градушка. По опръсканата върху стената кръв гадаят за реколтата през годината или за здравето на хората вкъщи. Костите се събират и след празника се заравят в мравуняк, за “да се въдят овцете като мравки” или се хвърлят в реката ­ “да тече млякото като вода”. Запазват само кокалчето от десния преден крак на агнето, за да украсят с него обредните хлябове на следващата година. Гергьовското агне се пече цяло, някъде пълнено с дреболии и ориз и окичено със стрък зеленина се отнася за освещаване в църква или направо на празничната трапеза.