Благовещение

Именници:

Благовест, Благовеста, Благой, Блага

Обредна трапеза:

риба (печена или варена), шарена пита, лучник

Благовец, Благовещене, Благоец ­ в народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата. След Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари. Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети. Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завързва празна кърпа, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе. Този ден се извършват дейности с насърчаващо значение, което приписват на празника. Сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са “благи”, “плашат” овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обици. Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила. Според поверието на този ден излизат самодивите и самовилите. “Събуждат се и излизат от дупките” змиите и гущерите. В тази връзка се изпълняват редица обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща и отгонваща сила. Преди изгрев палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: “Бягайте, зъми и гущери, днеска е Благовец” или “Бягайте, змии,Благовец ша ва затисне” и др. Като прескачат огъня, момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото. Пак за предпазване жени те не шият ­ “да не ги дупчат змиите”, не месят хляб, “че ще се свие зъмя на него”. В Западна България от сутринта на Благовещение из селото тръгват моми и пеят специални благовешки песни.

В Календара на християнската църква празникът е утвърден през VII в. На този ден, девет месеца преди рождеството на Христос, на Богородица се явява архангел Гавраил. Той и съобщава, че ще стане майка на сина на Бога. Тази хубава блага вест дава и наименованието на празника -­ Благовещение.