Юрий Иванович Венелин (псeвдоним на Георги Хуца) е украински славист, българист, фолклорист, етнограф и филолог.
Роден е на 22 април 1802 г. в свещеническо семейство в село Тибава. Завършва гимназия в Ужгород, учи в Сатмарския епископски лицей (1821) и философия в университета в Лвов (1822-1823). По-късно заминава за Кишинев, където проучва езика и историята на българските преселници. В периода 1825-1829 г. следва медицина в Москва.
През 1830 г. е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург, като посещава някои български градове, записва редица народни песни и умотворения и се запознава непосредствено с някои особености на българския език. Впоследствие установява контакти с доайена на българската емиграция в Одеса Васил Априлов, с когото поддържа оживена кореспонденция. По това време Венелин изследва българския фолклор, етнография и език.
През 1829 г. издава един от най-задълбочените си и значими трудове, слагащ началото на съвременната българска фолклористика и етнография „Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“, който оказва голямо влияние върху зараждащата се родна интелигенция. Сред другите му бележити трудове са „О характере народных песен у славян задунайских” (1835), „О зародыше новоболгарской литературы” (1838), „Принятие христианства славянскими народами до Кирилла и Мефодия” (1839), „Скандинавомания и ее поклонники, или Столетние изыскания о варягах” (1842) и др. Посмъртно е публикувана „Критически изследвания за българската история” 1849). Публикува статии и исторически изследвания в „Московский вестник”, „Телескоп”, „Отечественные записки”, „Журнал Министерства Народного Просвещения”.
Умира в Москва на 26 март 1839 г. и е погребан в Даниловия манастир.
