ММихаил Лермонтов е известен руски поет и писател, един от основните представители на романтизма в руската литература. Роден е на 15 октомври 1814 г. в дворянско семейство в Москва. Родът му по бащина линия произхожда от представител на шотландска фамилия, който се е заселил в Русия през XVII в., а неин легендарен основоположник е поетът Томас Лиърмаунт.
След ранната смърт на майка си е отгледан от баба си. Първо завършва Московския университетски благороден пансион (1828-1830), после учи в Московския университет (1830-1832) и след това постъпва във военното училище в Санкт Петербург. От 1834 г. е офицер в Лейбгвардейския хусарски полк в Царско село.
Започва да пише стихове от края на 20-те години на XIX в., като е повлиян от стила на Джордж Байрон. През 1830 г. отпечатва първото си стихотворение „Пролет“. След като поемата „Смъртта на поета”, посветена на Александър Пушкин и написана след неговата гибел през 1837 г., предизвиква сериозното негодувание на цар Николай I, е задържан и изпратен в Нижегородския драгунски полк в Кавказ. Завръща се в столицата едва на следващата година и започва да публикува стихове. През 1840 г. за втори път е изпратен в Кавказ, след като е осъден за дуел със сина на френския посланик Еренст дьо Барант. Същата година издава и най-известната си творба „Герой на нашето време“ – първият психологически роман в руската литература. Тогава излиза от печат и „Стихотворения“, който е единственият му поетичен сборник, издаден приживе. Автор е още на поемите „Хаджи Абрек” (1834), „Демон” (1839), „Мцири” (1839) и др., както и на драмите „Испанци” (1830), „Хора и страсти” (1830), „Странен човек” (1831), „Маскарад” (1836) „Двама братя” (1836).
През 1841 г. се връща за кратко в столицата, преди отново да бъде изпратен в Кавказ. Загива при дуел с юнкера Николай Мартинов в Пятигорск, в подножието на планината Машук, на 27 юли 1841 г. на път за своята част.
