Добри Чинтулов български възрожденски поет и културно-просветен деец. Роден е през м. септември 1822 г. в Сливен в семейството на бедни занаятчии. Първоначалното си образование добива в гръцкото училище в родния си град. През 1838 г. заминава за Търново, където учи и междувременно слугава около шест месеца. После отпътува за Букурещ, където още година и половина учи отново на гръцки при гърчеещите се учители братя Христиди. След като разбира от Захари Княжески, че руското правителство опуска няколко стипендии за българи и с помощта на богатия си съгражданин Димитър Диамандиев, през 1839 г. пристига в Одеса, където учи три години в уездното (околийското) училище. През септември 1843 г. постъпва в Одеската Херсонска духовна семинария, която завършва през м. юли 1849 г.
След завръщането си в България от 1850 до 1858 г. учителства в родния Сливен, а по-късно става главен учител в Ямбол, където остава до 1861 г. През1871 г. е избран за делегат от Сливенската епархия на Първия български църковно-народен събор в Цариград при изработването на екзархическия устав. По-късно учителства отново за период от около 3 години преди сам да напусне поради проблеми със зрението.
Добри Чинтулов оставя неголямо поетично наследство, но в него се отличават някои от най-известните български стихотворения, превърнали се впоследствие и в прочути възрожденски песни като „Къде си, вярна ти любов народна?“, „Вятър ечи, Балкан стене“ и „Стани, стани, юнак балкански“. Приживе той е публикувал само три свои произведения в „Цариградски вестник“ през 1849 г: „Стара майка се прощава със сина си“, „Китка от Балкана“, „Изпроводяк на едного българина из Одеса“.
Участва в първия български литературен кръг заедно с Найден Геров, Иван Богоров, Димитър Мутев, Елена Мутева и Ботьо Петков. Автор е на учебници по реторика, литература, руски език, френски език, математика и нотно пеене, които никога не са обнародвани и се разпространяват само във вид на преписи от учители и ученици.
Умира в Сливен на 27 март 1886 г.
