Феликс Каниц е унгарски географ, археолог и етнограф, сериозно свързан с българската история. Роден е на 2 август 1829 г. в Будапеща, тогава в границите на Австрийската империя. Семейството му е заможно, но едва на 14 години остава сирак и е принуден сам да се грижи за прехраната си и затова започва да работи като „гравьор практикант“. През 1847 г. се премества във Виена.

През 1858 г. предприема изследователски пътувания в Югоизточна Европа – Босна и Херцеговина, Черна гора, Далмация, Сърбия и България като художествен редактор на сп. „Илюстрирте цайтунг“, а четири години по-късно публикува и първата си научна студия „Римски находки в Сърбия“. Заради задълбочените си изследвания на Балканите впоследствие е наречен Балкански Колумб. Изпраща научните си съобщения в Императорската кралска академия. От 1870 г. е уредник на Антропологическото дружество във Виена. Член-кореспондент на Географските дружества в Дрезден, Санкт-Петербург, Берлин и Виена. Попечител на Музея на търговията и член на дирекционния съвет на Клуба на науките (Виена). От 1878 г. е императорски съветник на император Франц Йосиф I. Чуждестранен член на Българската академия на науките (1884).

За първи път идва в България през 1860 г., като през годините я посещава още цели осемнадесет пъти. Тогава разбира, че дотогавашните географските и картографските данни на европейските учени за страната са твърде неточни и оскъдни. През 1868 г. започва своето изследователско проучване на българските земи за Виенската академия. Резултат от тези негови пътешествия са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер, като във възрожденската преса също излизат съобщения и статии за неговата дейност.

За неговата „Оригинална карта на Дунавска България и Балканът“ с обозначени 3 200 селища, 35 манастира и крепости е награден със златен медал на Парижкия географски конгрес през 1876 г. По-късно тя е използвана от руското командване за воденето на сраженията по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Картите, изготвени от Феликс Каниц, са приложени и на Берлинския конгрес от 1878 г. за установяването на следвоенните граници на Балканския полуостров. От 1885 г. създава нови 50 карти на Сърбия, Княжество България и Източна Румелия, издава и тритомния труд „Дунавска България и Балкана“ – исторически, географски и етнографски пътни студии от 1860 – 1875 г. За последен път посещава България през 1883 г.

Умира на 5 януари 1904 г. във Виена, Австро-Унгария. През 1930 г. по негова воля племенникът му Жак Каниц дарява личната му библиотека на Централна библиотека.