Йоаким Груев Пройчев е български просветен деец, книжовник и преводач. Роден е на 9 септември 1828 г. в Копривщица. Първоначално учи в родния си град, а през 1844 г. постъпва в гръцкото училище в Пловдив. След това самият той дълги години работи като учител.
Взима участие в църковно-националната борба. Помощник на пловдивския окръжен управител (1868-1870), председател на местния градски съвет (1870-1871) и османски комисар в Хасково (1875). След създаването на българската екзархия става член на Пловдивския екзархийски съвет. По време на Априлското въстание по грешка е арестуван за кратко. След Освобождението е председател на съдебния съвет в Източна Румелия, директор на просветата (1879-1884), член-съветник на Върховния административен съд и гимназиален директор, а след Съединението през 1885 г. е назначен за помощник-комисар в Южна България.
От 1881 г. е дописен, а от 1884 г. редовен член на Българската академия на науките. Издава редица учебници (по граматика, история, география, аритметика), пише и превежда стихове. Списва „Летоструй или домашен календар“(1870-1874) и поредицата „Книжици за народа“. През 1858 г. първи предлага да се празнува Денят на Кирил и Методий на 24 май като просветен празник на българските ученици.
Йоаким Груев умира в Пловдив на 1 август 1912 г.
