Цани Гинчев е български писател, учител, фолклорист и общественик.

Роден е в Лясковец през м. август 1832 г. Учи в селищното килийно училище, а после в Метоха при Петропавловския манастир и във Велико Търново при Никола Златарски. Работи заедно с баща си като градинар в Букурещ и успява да спечели достатъчно пари, за да продължи образованието си в Белградската гимназия. Там през 1857 г. се среща и сближава с Георги Раковски, като впоследствие става част от неговата легия. Сътрудничи му също така за изготвянето на ентографския му труд „Показалец“ и дори продава книгите му в Бесарабия и Молдова.

В периода 1862-1869 е учител в българската колония в Бесарабия. След завръщането си в България преподава естествени науки и български език в Главоното мъжко класно училище в Русе с директор Драган Цанков. През 1872 г. е назначен за учител в Габрово. Участва заедно с брат си в подготовката на Априлското въстание, но след провала му заедно с другите учителите от Априловската гимназия е арестуван и прекарва два месеца в затвора в Търново. След освобождаването си работи в местното мъжко училище. След идването на руските войски е назначен за член на комисията, която управлява града, става член и председател на Търновския окръжен съвет (1879) и депутат в Първото Велико народно събрание. През май 1879 г. заедно с Марин Дринов и Васил Берон основават Археологическо дружество и инициират разкопките на Трапезица.

През 1887 г. започва да издава списание „Труд“, в което и печата за първи път свои трудове като „Няколко думи за историята на нашето градинарство“, повестите „Зиналата стена“, „Ганчо Косерката“, „Женитба“, както и „Писма за корените и законите на българския език“ и „Седянка“. Автор е и на книгата „Български басни“, балади, повести, патриотични и лирични стихотворения, научни статии по езикови, земеделски и битови въпроси.

От 1884 г. Цани Гинчев е редовен член и ревностен сътрудник на образуваното по негово време Българско книжовно дружество (по-късно в Българска академия на науките). Сътрудничи също така и редица сборници, списания и вестници отпреди и след Освобождението в духа на народознанието и литературата.

Умира на 26 юли 1894 г. в София.