Константин Иречек е известен чешки историк, славист и българист, библиограф и общественик. Роден е на 24 юли 1854 г. в семейството на чешки интелетуалци, живеещо във Виена. През 1872 г. издава първата си научна работа – „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870“. Три години по-късно защитава докторат по история в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните и изучава български и други славянски езици.

Неговата дисертация „История на българите“ е написана с подкрепата на различни наши сънародници, между които се откроява и самият Марин Дринов. През 1876 г. е публикувана първона чешки и немски език, а през 1878 г. е преведена и на руски. През 1886, 1888 и 1929 г. е издавана няколко поредни пъти на български език, като се счита за първата цялостна родна научна история. Макар да обхваща периода от древността до 1875 г., Иречек продължава да работи по темата до края на живота си. През 1939 г. посмъртно е публикуван отделен том, в който са включени всичките му многобройни бележки и допълнения.

След като се дипломира известно време преподава в университета. През 1879 г. пристига в София по покана от българската интелигенция и става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение (1879-1881), а после и министър (1881-1882). По-късно е избран за председател на Учебния съвет към министерството (1882-1884) и за директор на Народната библиотека (1884). По време на престоя и работата си съдейства за изграждането на различни културни институти и за опазването на българските старини. Дописен член (1872), член на Привременния управителен комитет (1882-1884) и редовен член (1884) на Българското книжовно дружество. Носител на първия златен медал „За наука и изкуство”, присъден от княз Александър I (1883 г.) и на ордена „Св. Александър“ III степен.

През септември 1884 г. се връща в Прага, където преподава всеобща история в Карловия университет, а от 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет. От 1893 г. е съветник при австро-унгарското правителство по въпросите за Балканите. Член на Чешката академия за наука, литература и изкуство, Кралското чешко научно дружество, Виенската академия на науките (1898) и на други чуждестранни академии.

Умира на 10 януари 1918 г. във Виена.